Робърт Силвърбърг - Книгата на черепите

— И аз мисля така.

— Какво можем да направим?

— Почти нищо. Не можем да го принудим да остане.

— Ако си тръгне, какво ще стане с нас?

— Откъде да знам, Ели? Ще си имаме неприятности с братята, това е сигурно.

— Няма да му позволя да напусне — заяви той с внезапна жар.

— Така ли? И как смяташ да го спреш?

— Още не съм го измислил. Но няма да му позволя да напусне. — Лицето му се разкриви в трагическа маска. — О, боже, Нед, не разбираш ли, че всичко се разпада?

— Всъщност мислех, че се събира.

— До един момент. До един момент. Вече не. Тимъти никога не е бил твърдо с нас, а вече дори не си прави труда да прикрие нетърпението си, пренебрежението си… — Ели издаде глава между раменете си като костенурка. — И онова с жриците. Следобедните оргии. Издънвам ги, Нед. Не мога да се владея. Страхотно е всичко това с отпускането, да, но не усвоявам сексуалните техники, които трябва да владея.

— Много рано се предаваш.

— Не виждам никакъв напредък. Още не съм успял да задържа и за трите. С две от тях, два пъти. С трите — не.

— Въпрос на практика.

— Ти справяш ли се?

— Доста добре.

— Разбира се. Защото на тебе не ти пука за жени. За тебе е само физическо упражнение, все едно вдигаш гирички. Но аз се впрягам , Нед. Приемам ги като сексуални обекти, това, което правя с тях, има огромно значение за мен и затова… затова… Нед, ако не овладея тази част, каква полза от упоритите ми усилия във всичко друго?

Отново потъна в бездната на самосъжалението. Редях полагащите се окуражаващи думи: не се предавай, пич, не се продавай евтино. След това му напомних, че се очаква да ми се изповяда. Той кимна. Мълча повече от минута. Отчужден. Поклащаше се напред-назад. Накрая изведнъж изтърси нещо странно, без никаква връзка:

— Нед, знаеш ли, че Оливър е гей?

— Разбрах го още на втората минута.

— Знаеш го?

— Подобните се разпознават, не си ли го чувал? Видях го на лицето му още когато се запознахме. Казах си, този е гей, все едно дали го знае, или не. Един от нас е, явно. Стъклените очи, стегнатата челюст, изражението на потиснат копнеж, едва прикритата ярост на душа, на която не й е позволено да прави нещо, което отчаяно й се иска да прави. Всичко у Оливър го издава — самонаказващото академично обременяване, страстната му отдаденост в спорта, дори натрапчивото му поведение на жребец. Класически случай на латентна хомосексуалност.

— Не е латентна — каза Ели.

— Какво?

— Той не е просто потенциален гей. Имал е хомосексуално изживяване. Само едно, вярно, но му е направило дълбоко впечатление и е повлияло на цялото му поведение от четиринайсетата му година. Защо според теб помоли да е в една стая с тебе? Било е, за да провери самоконтрола си. Било е упражнение в стоицизъм за него през всички тези години, в които не си е позволил да те докосне. Но ти си това, което иска той, Нед, разбираш ли? Не е просто латентен. Съзнателно е, само че под повърхността.

Изгледах го озадачено. Това, което ми казваше, бе нещо, което можеше да се превърне в мое голямо предимство. Бях едновременно очарован и изненадан, както става винаги с подобни интимни клюки. Но в същото време ми се догади. Напомни ми за нещо, което ми се беше случило лятото в Саутхамптън. На един пиянски мръсен купон, където между двама мъже, живели близо двайсет години заедно, избухна особено злобен скандал. Единият неочаквано дръпна хавлиения халат на другия и ни го показа гол, пред всички. Откри му дебелия провиснал корем, почти неокосмените слабини и недоразвитите гениталии — като на десетгодишно момче — и изкрещя, че с това е трябвало да се примирява през всичките тези години. Този момент на излагане, това катастрофално демаскиране се превърна в предмет на сладки приказки по гей коктейли за седмици след това, но ми беше призляло, защото аз и всички останали в онази стая станахме неволни свидетели на нечие лично мъчение. И знаех, че разголеното тогава не беше само нечие тяло. Нямах нужда да научавам онова, което научих в онзи ден. Сега Ели ми казваше нещо, което, от една страна, можеше да е изгодно за мен, но от друга, ме превръщаше без мое желание в натрапник в чужда душа. Казах:

— Как го разбра всичко това?

— Оливър ми го каза снощи.

— В своята изпо…

— В своята изповед, да. Случило се в Канзас. Отишъл на лов из горите с негов приятел, с една година по-голям. Спрели да поплуват и когато излезли от водата, онзи го съблазнил, а Оливър се възбудил. И не го е забравил до ден днешен. Тръпката, чистата физическа наслада, въпреки че се е старал да не повтори никога повече изживяното. Затова си абсолютно прав, като казваш, че стегнатостта на Оливър, маниакалният му характер до голяма степен може да се обяснят с усилията му да потисне своята…