Дэвид Балдаччи - Ширината на света

— Намушкаха го с нож. Убиецът така и не бе заловен, но имаше подозрения.

— Какви?

— Че е дело на баща му, заради любовта му с Ума. Виждате ли, Некро не искаше примирие, а война.

— Но да убие собствения си син? — възразих.

— Казах ви, той беше зъл човек. Би убил всекиго, за да се докопа до властта.

— А Ума?

— Тъжна история. Щом разбра за смъртта на Джейсън, напълни джобовете си с камъни, нагази в дълбоката вода и се удави.

— Божичко! — притиснах длани към гърдите си.

— Това не е справедливо — изръмжа Делф, клатейки глава. — Не е справедливо.

— Некро, разбира се, обвини нашата страна за убийството на сина си — продължи икономът. — Закле се да отмъсти, вдигна на крак привържениците си. Всякакви преговори се разтуриха. А после… започна войната.

— И ние я изгубихме — довърших аз вместо него.

Празният шлем кимна.

— Точно така. Изгубихме я.

В последвалата тишина една-единствена мисъл витаеше в съзнанието ми: Не бива да губим отново.

— Желаете ли да разгледате кабинета на Джаспър Джейн? — рече с по-ведър тон Пилсбъри. — Доста е интересен и се намира в най-високата кула.

— С удоволствие — казах аз.

И тръгнахме.

Влизайки в помещението, принадлежало на моя прародител, изпитах определен трепет, защото то доста наподобяваше лабораторията на Торн в Мочурището.

Както бе споменал Пилсбъри, намираше се в най-високата кула на Емпирей. Вътре имаше маси, отрупани със странни пособия и купища пергаменти, изписани със ситен, нечетлив почерк.

Шкафовете и рафтовете покрай стените бяха натъпкани с бутилки, съдържащи разноцветни течности, и буркани със странни предмети в тях. На един дълъг тезгях по средата имаше големи стъкленици, съединени с тръбички. Под някои от тях бяха поставени горелки, каквито използвахме и в Комините. Виждаха се също кутии с прахове и грамадни книги, прочитането на които би ми отнело цяла вечност дори ако разбирах какво пишеше в тях.

Имаше и животински кожи, проснати на пода или опънати по стените, а също препарирани глави на напълно непознати за мен същества.

Делф и аз съзерцавахме в изумено мълчание.

Хари Две нададе протестиращ вой при вида на толкова много мъртви животни.

— Господарят Джаспър имаше широки интереси — рече гордо Пилсбъри. — Все се занимаваше с едно или друго нещо. Прекарваше тук часове и дни наред. Трябваше да му нося храна, а колкото до миризмите — да не говорим. — Металното му тяло потрепера при спомена.

Нямах представа откъде да започна разглеждането. Не знаех дори защо съм тук. Всъщност знаех. Това бе моето семейство. Моето отдавнашно семейство, за чието съществуване не бях подозирала. Трябваше да открия колкото се може повече за тях. От уважение към паметта им, а и за да се науча по-добре да оцелявам.

Пилсбъри, доловил нерешителността ми, каза:

— Ако не възразявате, ще ви оставя сами. Имам да се погрижа за едно-две неща около домакинството.

— О, разбира се. Върви, ние ще се оправим.

Той се поклони толкова дълбоко, че се уплаших да не се прекатури, след което изчезна.

Делф застана до мен.

— Мътните ме взели, Вега Джейн. Какво ще правим с всички тези неща?

— Ще започнем от единия край.

Едва бях произнесла думите, когато на вратата се появи разчорлената Петра.

— Цяла сутрин ви търся. Срещнах Пилсбъри по стълбите и той ми каза, че сте тук, горе. Защо не ме повикахте?

Делф машинално се извърна към мен. Понякога се държеше като малко дете.

— Решихме, че след всички премеждия от снощи ще се нуждаеш от малко повече сън — отвърнах почти откровено.

Тя присви очи, сетне кимна.

— Е, добре. Сънят наистина ми дойде от полза. А сега ще ми обясните ли какво е това място?

Разказах й за прадядо си Джаспър, а също — след известно колебание — и за историята на Ума и Джейсън. Споменах още за появата на Ума в моята стая и за безкрайно скръбния й вид.

— Колко тъжно — каза Петра, след като приключих. Бе далеч по-силно впечатлена, отколкото очаквах. Всъщност стори ми се, че всеки миг може да заплаче.

— Да, наистина — съгласих се, наблюдавайки я притеснено.

— И какво търсите сега — повече информация?

— Мисля, че няма да ни навреди — кимнах.

— Добре, тогава ще ви помогна.

И ние започнахме. Намерихме различни неща, много от които тайнствени и необясними. Те свидетелстваха, че Джаспър действително се е интересувал от черна магия, както ме бе предупредила Астрея Прайн. Но нито едно не ни подсказваше какво да правим с Маладоните, дебнещи отвън.