Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Ако една броня може да изразява емоции, то лорд Пилсбъри току-що го постигна. Металът му сякаш заблестя от гордост.

— Имах честта да им служа, да.

— Какво представляваха те?

Добре помнех умиращата Алис Адронис. Тя излъчваше смелост, благородство, но знаех също и че е била сред най-свирепите воини на своето време, убиваща Маладони наляво и надясно.

— Бяха чудесни хора, господарке Вега. Наистина много добри. Не искаха тази война, но се биеха в нея, защото така се налагаше.

— Радвам се да го чуя, лорд Пилсбъри. — Този железен приятел сякаш бе прочел мислите ми.

— Просто Пилсбъри, моля. След като си от рода Джейн, аз съм твой покорен слуга. Титлата е само за показност , пред определени… лица. — Той прочисти смутено гърло.

— Не се нуждая от прислуга — отвърнах, изчервявайки се на свой ред. — Свикнала съм да върша нещата сама.

— Но за нас ще е удоволствие — рече с умолителен глас той. — От толкова време стоим и бездействаме. Уверявам те, че градинарите също изгарят от нетърпение да поразчистят отвън. А сега вече имат и основателна причина.

Обърнах се към Делф и Петра, които стояха с отворени усти, несъмнено също толкова поразени от развоя на събитията, колкото и аз.

— Е, добре, Пилсбъри. Ако наистина си сигурен…

— Сигурен съм и още как, милейди. А сега, понеже е доста късно, бих предложил да се оттеглите в покоите си. Това ще ни даде време да приведем къщата в ред. Не очаквахме посетители и е възможно тук-таме да се е събрал малко прах. Отсега ли ще дадете нареждания за закуската, или предпочитате да го сторите, след като се събудите?

— Вие ли ще ни приготвяте храната? — повдигнах невярващо вежди.

— Но разбира се. Това е една от основните задачи на домашния персонал. А и ще се уверите, че госпожа Джоли е чудесна готвачка.

— Готвачка? Днес си направихме вечеря в кухнята, но не заварихме никого там.

— Причината, господарке, е че не можехме да ви видим. Доста се стреснахме с всички тези врати, отварящи се от само себе си, и тенджери и тигани, летящи из въздуха. Клетата госпожа Джоли е със слаби нерви и трябваше да се скрие в шкафа за метли. После, щом вече можехме да ви видим, също се показахме, естествено.

— Искаш да кажеш, че ме нападнахте! — рече троснато Петра.

— Е, да не ровим из минали неща — махна с ръка Пилсбъри.

— Казваш, че готвачката се е скрила в шкафа за метли. Каква всъщност е тя?

— Ами точно метла, оттам и шкафът. Но умее да приготвя такива бифтеци и пудинги, че ако имах пръсти, щях да си ги оближа. Та на въпроса за закуската — сега ли ще получа вашите нареждания, или утре?

— Аз ще хапна… общо взето, всичко — обади се Делф, без да чака да го питат повече.

Пилсбъри измъкна иззад шлема си дълго перо и записа върху металната си ръкавела:

— Една пълна закуска, великолепно. — Сетне огледа огромния Делф и додаде: — Да, предполагам, че млад господин като вас сигурно се радва на добър апетит.

Петра, все още вкисната заради нападението, не спираше да мърмори под носа си:

— Значи са ме видели, когато сме се разотивали по спалните, и са решили, че аз съм страховитият Маладон…

— Боя се, че именно така е станало, госпожице — рече извинително Пилсбъри. Поради липсата на лице бе трудно да се отгатне накъде всъщност гледа. — Ужасно съжалявам, че гостуването ви е започнало по такъв неудачен начин. А сега, какво ще обичате за закуска?

— Чаша чай и няколко бисквити, благодаря — отвърна тя, вирвайки нос.

Тук намерих за необходимо да се намеся.

— Според мен Петра просто се бои да не затрудни госпожа Джоли, Пилсбъри. Напоследък всички бяхме на доста оскъдна диета, така че защо ти не ни помогнеш с избора? И аз самата не съм сигурна какво да поръчам.

— Но разбира се, милейди — рече икономът, преливащ от доволство. — Какво ще кажете за един хубав омлет с бекон, домати и мъничко пресен босилек? Ароматът му сутрин е просто възхитителен.

— Да, звучи добре — кимна Петра, стрелвайки ме с благодарен поглед.

— Разбира се, тук се гордеем и с домашно изпечените кроасани — продължаваше ентусиазирано Пилсбъри. — Към тях ще добавим овесена каша, топла и засищаща. И разбира се, какво е закуската без две-три сочни наденички?

— Отлично — казах. — И аз ще взема същото. С госпожицата имаме еднакви вкусове — добавих, обръщайки се многозначително към Делф.

Пилсбъри записа всичко, сетне застана край разбитата врата и се прокашля.

— Дали господарката ще благоволи да използва заклинание за това тук, или да помоля някое от момчетата да се заеме с поправката?