Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Нагрях един тиган и хвърлих вътре пушена шунка, наденички и голяма, съвсем прясна телешка пържола. Петра се залови да реже зеленчуци, които бе открила в килера. Делф пък напълни казана с вода, разпали огнището и ентусиазирано обяви, че ще вари супа.

До кухнята имаше малка стаичка с тежка врата. Вътре цареше зимен студ, очевидно за да се запазят свежи по-малотрайните продукти като месо, мляко и сирена. Открих там дори готово тесто за хляб.

Много скоро ни обгърна смесица от апетитни аромати, от които устата ми се наля със слюнка. Бедният Хари Две бе изплезил език в трепетно очакване. Но всичко това не ме караше да се чувствам по-спокойна.

Петра споделяше тревогите ми. Тя издебна случай да ме доближи и прошепна:

— Вега, цялата тази храна изглежда сякаш е купена току-що.

— Знам — отвърнах. — Някой живее тук и дори в момента сигурно е наоколо.

— А тогава защо не се показва?

— Ако трябва да сме честни, и ние не се показваме.

— Но трябва да е доловил присъствието ни. Нали местим разни неща.

— Може да го е страх. От предметите, движещи се из въздуха, и така нататък.

— Може — кимна неубедено тя.

Двете наредихме върху дългата дървена маса чинии, прибори и салфетки.

Аз сложих на пода и купичка за Хари Две, а щом всичко беше готово, се заловихме за ядене и се тъпкахме, докато коремите ни не се издуха като гайди. Откакто се помнех, гладът бе мой постоянен спътник, затова сега се наслаждавах на всяка хапка и на всяка глътка от свежото, прохладно мляко. Не знаех кога ще ми се удаде отново случай да се нахраня като хората.

Щом приключихме, се качихме на втория етаж по широко стълбище с парапети, което силно ми напомни за онова в Комините.

— По всичко изглежда, че къщата не е изоставена — обърнах се към спътниците си. — Но още не сме видели стопаните, затова предполагам, че се крият. Какво ще кажете да останем заедно и невидими за през нощта?

— Да не си се побъркала? — отсече Петра. — Това само ще ни направи по-лесна мишена. Вече претърсихме първия етаж. Той е празен и разполага с три спални, подредени една до друга. Всеки от нас може да се настани в отделна стая и пак ще бъдем достатъчно близо, за да извикаме, ако се случи нещо. — Тя замлъкна и огледа оценяващо Делф. — Или пък Делф и аз ще спим в едната, а ти и Хари Две — в другата.

— А защо аз да не спя с Делф, а ти — с Хари Две? — отвърнах.

— Защото кучето е твое и ще те пази. А Делф ще пази мен. При това всяка от нас има магическа пръчка, така че намирам идеята за добра.

Извърнах глава към Делф, който постепенно почервеняваше като домат.

— Отделните спални ми се струват по-удачно решение — рекох сухо. — Ще сложим Делф по средата, а аз ще поставя заклинание върху вратата му, така че никой да не го безпокои.

Петра ме изгледа със снизходителна усмивка и аз изпитах силно желание да я зашлевя.

Вместо това си поех дълбоко дъх, завъртях пръстена и освободих вълшебните нишки, които ни свързваха.

Вече видими, се разотидохме по стаите си.

Моята се оказа голяма и добре мебелирана. Окачих малкото си дрехи в изящно резбования гардероб и се мушнах под завивките.

Още след вечеря осветлението в къщата по необяснима причина бе угаснало, така че всички носехме със себе си свещи, които бяхме намерили в едно от чекмеджетата.

Хари Две също скочи върху леглото и се настани в краката ми.

Духнах свещта и отпуснах глава върху възглавницата.

И тогава я видях.

Едва се сдържах да не изпищя.

Тя се взираше в мен от тавана.

Тогава си дадох сметка, че е просто картина на млада жена. Имаше дълга, вълниста руса коса и големи, сини очи. Лицето й сияеше от красота, но изражението му бе толкова тъжно, че аз самата усетих как ъгълчетата на устата ми се отпускат надолу при вида му.

Зачудих се коя е и защо портретът й е на тавана, а не окачен в рамка върху стената, както всички останали.

Повдигнах се на лакът и тогава ме порази друга мисъл. Как я виждах в тъмното? През прозореца не влизаше никаква светлина, а аз бях угасила свещта. Едва различавах дори очертанията на Хари Две в края на леглото, а таванът бе поне шест метра висок.

Странно.

Запалих свещта, за да я разгледам по-добре и получих поредната доза изненада.

Тя изчезна, а таванът се превърна просто в гладка, бяла повърхност.

Отхвърлих завивките, изправих се на пръсти в леглото и вдигнах свещта колкото можех по-нависоко.

Пак нищо.

Седнах обратно, духнах пламъчето и зачаках.

И ето че тя се появи.