Джоэл Розенберг - Сребърният камък

Е, реши Арни Селмо, местните много ги бива да театралничат. Навсякъде блеснаха факли, засъскаха и хвърляха искри и трепкащи сенки из градината. Залата бе наистина впечатляваща през деня, когато хладните зелени пипала на лозите обгръщаха високите колони, но нощем белият мрамор надничаше иззад увития листак също като костите на отдавна загинал гигант.

Шестимата крачеха по широкия мраморен коридор към Масата, а токовете им потракваха по камъка, сякаш биеха барабани.

Ивар дел Хивал, Маги Кристенсен, Тори Торсен, Иън Силвърстайн и Ториан Торсен вървяха в редица отпред; Арни Селмо ги следваше на няколко крачки зад Иън, както би постъпил всеки прилежен верен паж.

Да се преструва на слуга, никак не притесняваше Арни. Човек трябва да върви напред, а ако се налага да пренебрегне нещата, които някои приемат за обидни, то Арни нямаше нищо против.

Защо да се обижда, особено като може да извлече полза от положението. Иън и Ивар се хранеха на официалната трапеза, трябваше да се притесняват коя вилица да използват, докато в същото време Арни седеше спокойно в кухнята, а дървената или нащърбената му глинена паница бе отрупана с всякакви вкусни неща, докато се наслаждаваше на смеха и клюките.

Никак не беше зле. Напротив, много полезно дори.

Освен това понякога се оказваше в доста изгодно положение. Той знаеше, че момичето Ериксдотир ще предложи брак на Иън часове преди Иън да има представа; знаеше, че едно евентуално дете от Иън ще бъде добре дошло за нея, дори да се окаже, че той не е Вреченият войн. Да даде презервативите на младежа, който бе или прекалено срамежлив и безкрайно притеснителен, за да си поиска, или прекалено умислен за други неща, за да се сети за тях, бе нещо, което Арни бе правил много преди Иън да е бил роден, но сега се почувства приятно, че може отново да бъде от полза някому.

Понякога, както в този момент, се чувстваше добре да крачи след Иън. Иън държеше пред себе си копието в готовност, докато останалите стискаха мечовете си.

Определено имаше предимства да оставиш другите да вървят пред теб.

Първият и последен урок, който Ториан дел Ториан бе получил от баща си, бе по самообладание и въпреки че по кой знае каква причина, нещо, което можеше поне пред себе си да признае, бе пренебрегнал полезните разумни уроци, които Ториан дел Орвалд му бе преподал по фехтовка, всичко, свързано със самообладанието, бе останало дълбоко вкоренено в него. Наученото му служеше добре, докато крачеше по мраморния под в крачка със… спътниците си.

Самообладание. Това бе ключът колкото и пъти да си се сблъсквал със смъртта, дори да си останал жив след това, самата мисъл, че ще умреш, си беше страшна. Но дори и да си позволяваше да изрече подобно нещо, нито лицето, нито тялото му издаваха страха. Двете неща бяха различни.

Това би означавало срам за него, би го принизило сред бойните му другари. Дори по-лошо. Освен това имаше нещо още по-долно от това да си срам за бойните другари.

Всъщност беше много необичайно да мисли за Маги Кристенсен като за боен другар. Берсмолската дума за боен другар най-точно се превеждаше като брат по оръжие, брат по меч, беше в мъжки род, също като брат или съпруг, или войн.

Но така се случи, че в Тайните проходи, стиснала и меч, и нож, тя му бе разкрила, че за да му бъде достоен боен другар, не е нужно да е мъж, а по пътя от дома на Харбард за Средището му бе напомнила нещо, което той знаеше, което не биваше никога да забравя, че началото на една битка се повежда с ума и духа, не с ръката или меча. Тя се бе противопоставила на Харбард на негова територия и, в светото име на Стереите, бе го сторила с усмивка и тихи думи, с поклащане на красивата си главица, бе запазила малката победа за себе си, докато най-сетне бе преценила, че може да я сподели с останалите.

Тя бе истински боен другар. Ториан бе възпитан да приема парите и търговията като женска работа, докато за мъжете оставаше управлението на държавата, битките и въпросите на честта. Някога остана възмутен, когато разбра, че жените в Новия свят не си знаят мястото — въпреки че като гост в онзи свят не можеше да коментира подобен въпрос, защото щеше да се получи много неловко.