Терри Пратчетт - Смрък

А Ваймс беше поласкан, когато на церемонията забеляза, че една от Гордъновите щерки носи чисто нова и приятно насърчаваща униформа на медицинска сестра, а три други са се изтупали с доста живописни и — за голямо доволство на Сибил — доста скандални шапчици от новата колекция „Гордън".

Бойната Хермеслава, по думите на майка й, била задържана в горите да се справя с много голям и проблемен Pinus . Като чу това, Ваймс придоби съвсем нелепо изражение, докато Сибил не го смушка с пояснението, че Pinus Strobus е научното наименование на веймутовия бор.

Но най-голямата изненада за Ваймс дойде по-късно същата година, когато се оказа, че бестселърът, превзел с щурм литературния свят на Анкх-Морпорк, е посветен на командир Самюъл Ваймс. Заглавието на книгата беше „Гордост и изключително големи предразсъдъци".

Схемата на обмен с куирмската жандармерия работеше много добре: тя получаваше пример за ченгелък а ла Ваймс, докато храната в бюфета на участъка в Псевдополис се подобряваше до неузнаваемост благодарение на капитан Емил, макар че той използваше твърде много авек.

И съответно да бъде щастлив да получи скромното второ място в почти всяко решение в домакинството. Лейди Сибил считаше, че докато думата на обичния й съпруг е закон за Градската стража, що се отнася до нея самата, е любезно предложение, което може да бъде великодушно обмислено.

Тоест като се изключи флангът от артистично разголени девойки по парапета му. Те държаха амфори. Амфорите са изкуство.

Това, егалитаризмът, хич не беше лесна работа. За Ваймс всички хора бяха равни, но сержант очевидно не беше равнозначно на капитан, а капитан не беше равносилно на командир, а колкото до ефрейтор Ноби Нобс…, е, ефрейтор Ноби Нобс нямаше равен.

При дадените обстоятелства да е метален не би било подходящо… или безопасно.

Да не говорим за Дежурен по дъска Ваймс — бележита фигура в джуджешката общност.

Уиликинс беше отличен иконом и/или благороден благороднически служител, когато случаят го изискваше, но дълги години беше градил кариера като запален уличен побойник и се беше научил никога да не обръща гръб на някого, който по всяка вероятност е въоръжен.

По-късно Ваймс се зачуди за ерудирания термин, употребен от Уиликинс в случая, но фактът си е факт: ако някой се мотае из къща с много книги, прихваща по нещо от тях. Също както Ваймс, като се позамисли човек.

Родното място на Нютон. Б. пр.

Стражите неведнъж бяха откривали собственоръчно съчинени прощални писма, които при щателен оглед се оказваха написани с чужд почерк.

Свинската подпруга е изобретена по някое време около Годината на хермелина от преподобния Джоузеф Робинсън Закономерния, пастор от „Вейте светии и тримата грешници" в енорията на Долно стръмнище. Доколкото може да се съди от записките на неговите съвременници, играта е представлявала комбинация от микадо, прескочи кобила и бренди. За нея няма писани правилата, ако изобщо, разбира се, е имало такива.

Перипатетизъм (гр.) — учение на перипатетиците (последователи на Аристотел) за научно обяснение на света. Бел. бълг. ред.

Сибил беше обяснила на Ваймс, че в провинцията хората се обличат поне с век по-назад от града, тоест с кринолин, а за Ваймс бричове — от онези древните, с отвори отпред и отзад и с леко стресираща миризма отвсякъде.

Вж. „Наместникът идва за чай и сто двадесет и седем други предупреждения за социално смущение" на д-р Бентли Кяр (издание на Невидимия университет).

Това беше напълно непонятно за Ваймс, който беше абсолютно убеден, че е невъзможно да се направи разлика между кокоша и пуешка пръдня. При все това се намираха разни субекти, които твърдяха, че я усещат, и той се радваше, че са избрали този отдушник за озадачаващите си наклонности, вместо например да пълнят умивалниците си с човешки черепи, събрани на главната улица.

Понеже не му се отпускаше много време за разговор.

Четвъртият Простолюдия, поел дюкянчето за тютюн и енфие, усети, че фамилията му не звучи особено престижно и кой знае защо, избра да се нарече Сащисник. Името наистина стана престижно благодарение на търсенето на тютюневи изделия, които се възприемаха изключително добре сред аристократичните и не чак толкова аристократичните кръгове. Впоследствие във всяко следващо поколение от рода имаше поне по един Сащисник (макар че за женски рожби обикновено се използваше Сащисана).