Терри Пратчетт - Смрък

— Херингтън прати ли си материала?

Заместник главният редактор вдигна възмутителния ръкопис пред очите му.

— Да, шефе, пълен боклук, по мое мнение.

Дьо Слов го сграбчи, прочете го с мърдащи устни и го хвърли обратно на заместника си:

— Да не си посмял да смениш и една-единствена думичка! Първа страница, Бъгси, и се надявам на вси светии Ото да е направил снимка.

— Тъй вярно, сър, но, сър…

— Ни гък да не чувам, по дяволите! — изкрещя Дьо Слов. — А сега, ако ме извините, ще отида в кабинета си.

Той изтопурка нагоре по стълбите, а заместник главният редактор и неговият помощник потиснато прочетоха отново статията на Нечбул Херингтън. Започваше така:

Отде дойде таз ефирна музика, от кои тайнствени недра или потайни дълбини? От коя забулена в мрак пещера? От кои отворени двери към рая? Гледахме тъй крехката фигурка под светлика на сцената, а музиката ни заливаше, ту утешителна, ту еуфорична, ту укорителна. Всеки един от нас се изправи пред своите призраци, демони и стари спомени. Изпълнението на Сълзици на гъбка, млада дама от гоблински произход, трая едва половин час или може би цял живот, а когато завърши, възцарилата се тишина се разстла, разрасна и наслои до такава степен, че накрая избухна. Всички зрители стояха на крака и пляскаха до болка с ръце, а сълзите се стичаха по лицата ни. Бяха ни отвели някъде, а когато ни доведоха обратно, вече бяхме различни хора, жадуващи за още едно пътуване в рая, без значение през какви кръгове на ада трябваше да минем, за да изкупим греховете си по пътя.

Заместник главният редактор и неговият помощник се спогледаха, както Нечбул вероятно би се изразил, „неистово слисани". Заместник главният редактор най-накрая се престраши:

— Май му е харесало.

Минаха три дни. Доста натоварени за Ваймс. Трябваше отново да влезе в крачка, макар че, честно казано, в случая по-скоро трябваше да излезе от една крачка и да влезе в друга още преди да е прекрачил първата. Толкова много бумащина се налагаше да прегледа! Толкова много бумащина се налагаше да избутва встрани! Толкова много бумащина се налагаше да делегира! За толкова много бумащина се налагаше да се преструва, че не я е получил и вероятно е изядена от водоливниците.

А сега в Продълговатия кабинет лорд Ветинари беше на ръба на избухването. Разбира се, човек трябваше да го познава доста добре, за да осъзнае това. Барабанеше с пръсти по масата.

— Шнаркенфаугистер? Убеден съм, че си ги измисля тези неща!

Дръмнот внимателно постави чаша кафе на писалището на господаря си.

— Уви, сър, наистина има такава дума. В Нееготинфиорд означава майстор на дребни, но необходими неща, като например припалки за лула и много малки щипки за дрехи за употреба на закрито или къси коктейлни пръчици за хора, които не пият дълги коктейли. Терминът донякъде предизвиква и исторически интерес. Тазсутрешното ми проучване разкри факта, че последният известен шнаркенфаугистер е починал преди двадесет и седем години при доста странен инцидент с острилка за молив. Впрочем доколкото разбрах, вашата съперница по кръстословиците всъщност е родом от Нееготинфиорд.

— Аха! Ето защо било! Всичките тези дълги зими да стоиш сгушен до печката! Колко страховито търпение! Но тя държи зоомагазина на Хлъзгавите стълби! Кучешки каишки! Котешки бисквитки! Брашнени червеи! Какви уловки само! Какво увъртане! Какъв речник! Шнаркенфаугистер!

— Е, сър, тя е вече главният съставител на кръстословици за Вестника. Предполагам, че тези неща си вървят към длъжността.

Лорд Ветинари се поовладя.

— Едно вертикално, едно хоризонтално. Тя спечели, а мен ме е яд. А както знаеш, аз много рядко се ядосвам, Дръмнот. Като цяло се отличавам със спокойно, макар и цинично безпристрастие. В състояние съм да променя съдбата на цели нации, а някаква очевидно непорочна дама, която съставя кръстословици, непрекъснато ми лази по нервите!

Дръмнот кимна.

— Така е, сър, а в тази връзка, ако ми позволите да поразтегля малко връзката, може ли да ви напомня, че командир Ваймс чака в съседната стая?

— Наистина ли? О, непременно го покани.

Ваймс измарширува в кабинета, отдаде чест почти стегнато и замря в поза мирно.

— А, Ваша светлост, радвам се да ви видя най-сетне отново при нас. Как мина отпуска ви, като се изключат самоволните ви дейности, ad hoc действия, сбивания, преследвания както по суша, така и по море и в действителност също и по сладководен басейн, неоторизирани харчове и, разбира се, разсмърдяване на владенията на властимащите?