Терри Пратчетт - Смрък

Ветинари взе в ръце някакъв друг лист хартия, хвърли му бегъл поглед и каза:

— Можете да си тръгнете, командире, със съзнанието, че аз, и то не за едно или две неща, ви завиждам. Предайте моите почитания на уважаемата си съпруга.

Ваймс изви очи към Дръмнот. Изражението на секретаря толкова прилежно не издаваше нищо, че всичко си пролича. Ветинари придърпа една папка към себе си и взе писалката.

— Не ме оставяйте да ви задържам, командире.

Час по-късно лорд Ветинари седеше пред писалището, събрал връхчетата на пръстите си и очевидно потънал в мисли, гледаше втренчено тавана и за изненада на Дръмнот от време на време помахваше с ръка, сякаш дирижираше някаква недоловима музика. Дръмнот беше достатъчно тактичен, за да не нарушава унеса му, но накрая се осмели да каже:

— Незабравимо изпълнение беше, а, сър?

Ветинари се отърси от невидимото си диригентство и се пооживи:

— Да, нали? Казват, че очите на някои картини можели да те следят из стаята, в което силно се съмнявам, но се чудя дали някои мелодии не могат да те следят завинаги. — Той явно се стегна и продължи: — Като цяло династията Ръждьо, макар и не съвсем отличаваща се с мозък, в общи линии е честна и патриотична пасмина, не съм ли прав, Дръмнот?

Дръмнот педантично и излишно подравни някакви книжа, преди да отвърне:

— Действително е така. Младият Ларвородни е прискърбно изключение.

— Смяташ ли, че е непоправим? — запита Ветинари.

— Твърде вероятно не съвсем — отговори Дръмнот, надлежно сгъвайки лист попивателна хартия. — Между другото Арахнида в момента работи като деловодител към посолството ни в Четири хикса. Помоли за тази длъжност, тъй като проявява особено голям интерес към отровните паяци.

— Е, предполагам, че всяка девойка трябва да си има хоби — сви рамене Ветинари. — Има ли много такива в Четири хикса?

— Доколкото знам, сър, там направо бъка от тях, а Арахнида очевидно вече е успяла да си направи впечатляваща сбирка.

Ветинари постоя със затворени очи, без да отвърне нищо. Дръмнот се прокашля.

— Нали казват, сър, че накрая всички грехове се опрощавали?

Хавлок, лорд Ветинари, неохотно се откъсна от спомена си за дивната музика, която жадуваше да чуе отново.

— Не всички, Дръмнот, не всички.

Същата нощ в леглото си на булевард „Скуун", заслушан в липсващите бухали и козодои, Ваймс сподели:

— Скъпа, скоро ще трябва отново да се върна в Графствата. Небивал е добро момче, но се нуждае от читав участък и правилни напътствия, а Ноби Нобс и Фред Колън просто не са достатъчни за това.

Сибил се завъртя.

— О, не знам, Сам. Фред и Ноби не са чак толкова зле и може да се окажат съвсем достатъчни в момента. Искам да кажа, ченгета са, но са изключително мудни и като цяло вдъхват спокойствие, като ги видиш как се мъкнат наоколо. Сега там имаш двама млади мъже, които пращят от енергия и хъс, и освен ако не искаш да разбишкаш всичко, току-виж, се оказало удачно в това смутно време да бъдат подкрепени от бавни и улегнали хора, не мислиш ли?

— Както винаги, си права, скъпа моя.

— Освен това видях Фред. Наложилото му се преосмисляне на света явно го е поразтърсило донякъде.

— Ще го преодолее — каза Ваймс. — Зад задръстения Фред, противно на всички очаквания, се крие читав човек.

Сибил въздъхна.

— Да, Сам, но този читав човек има нужда от почивка някъде на слънце далеч от смога, калта и ужасните смени.

— Ама това са най-хубавите неща! — разсмя се Ваймс.

— Не, трябва му почивка. На всеки му трябва почивка, Сам, дори и на теб.

— Вече си взех почивка, скъпа, благодаря ти.

— Не, взе си няколко дни, опропастени от схватки, наводнения, убийства и не знам още какво. Виж как са нещата в участъка, увери се, че всеки си върши работата, и ще отидем пак там за още една седмица. Чуваш ли ме, Сам Ваймс?

ЕПИЛОГ

И така, три месеца по-късно Сам Ваймс отиде отново на почивка и този път му дадоха да върти руля на „Чернооката Сузи" по целия път до Куирм, като почти не удари нищо кой знае колко важно и беше толкова щастлив, че трябваше да му намерят друг сит котак на припек, с който да се мери.

Направо се изненада колко може да бъде забавна една почивка. Е, все пак не чак толкова, колкото се изненада осем месеца след това, когато двамата със Сибил бяха поканени на сватбата на госпожица Емили Гордън за най-големия син на сър Абутвръз Бранотворски, собственик на прочутата грънчарница и между другото изобретател на бранотворските хрупкави ядки — закуската за шампиони, без чийто питателен трошляк анкх-морпоркското храносмилане би било по-затруднено, отколкото е здравословно. Сватбеният подарък на Ваймсови беше сребърна съдинка за варене на яйца, тъй като Сибил беше на мнение, че човек не може да сбърка с варени яйца.