Терри Пратчетт - Смрък

Ваймс отвори уста да отвърне, но Ветинари го прекъсна:

— Както и проклет глупак, проклет твърдоглав глупак. Преди да има закон, трябва да има престъпление? Разбирам го, но не го приемам. — Ветинари взе писмото от писалището си. — Лорд Ръждьо моли сина му да получи умерено кратка присъда, след която да му бъде позволено да емигрира до Четири хикса, за да започне нов живот. И тъй като младежът е сериозно замесен в контрабанда, глобата ще бъде възсолена.

Той вдигна ръка.

— Не, изслушайте ме! Аз в крайна сметка съм тиранинът в тази страна. — Ветинари се тръшна на стола си, обърса чело и додаде: — И вече съм извън кожата си заради иначе безобидна мила дама, която съставя кръстословици за Вестника. Както и да е, Ваймс, лорд Ръждьо говори за вас като за мъж на честта, отличаващ се с неподкупност, изумителна честност и почтеност. При това той лишава сина си от наследство, което означава, че след неговата смърт титлата му ще се прехвърли на дъщеря му Реджина, безжалостна жена с много труден и невъздържан характер. А това, Ваймс, създава още един проблем за мен. Негова светлост е с изключително разклатено здраве и аз, да си призная, се надявах да се справям със сина, който е невеж, арогантен, надут идиот, но сестра му? Тя е умна! — След кратка пауза лорд Ветинари додаде сякаш на себе си: — Но поне не съставя кръстословици… Сега вече имате думата, командире.

— Извършено е убийство — мрачно каза Ваймс.

Ветинари въздъхна тежко.

— Не, Ваймс! Извършено е касапско действие! Не разбирате ли? В онзи момент гоблините са били животни и не, не смейте да ми викате! В настоящия момент из дворците и канцелариите по целия свят гоблините се превръщат в хора като вас и мен, но това става сега. Бих искал да сте напълно наясно, че причината, поради която Стретфърд щеше да бъде поверен на милостивите грижи на господин Трупър, е, че той и неговите главорези са се качили на „Чудовищната Пути"… Да, какво има? — Ветинари извърна глава, когато Дръмнот го потупа по рамото. Последва полугласен шепот, преди Ветинари да прочисти гърло и да се поправи:

— Разбира се, имах предвид „Чудната Пути". — Без да среща погледа на Ваймс, той продължи: — Това е акт на пиратство и добрите хора от Куирм, където… въпросният кораб е бил регистриран, са до един „за" смъртното наказание за подобно нещо. Наясно съм за многобройните други престъпления на господин Стретфърд, но, уви, човек може да бъде обесен само веднъж… Макар че, както се оказа, господин Стретфърд очевидно е пострадал смъртоносно при пътнотранспортно произшествие преди три нощи, като е отхвръкнал на известно разстояние от мястото на произшествието с хирургически прерязано гърло. Много удобно, не мислите ли?

— Недейте да ме гледате така, сър .

— О, небеса, не бих ви обвинил в това, командире. Просто се чудех дали не ви е известно някое друго лице, което е имало зъб на починалия?

— Не, сър — отсече Ваймс, събирайки пети в поза мирно.

— Знаете ли, Ваймс, изражението ви понякога толкова се вдървява, че си мисля дали не бих могъл да си направя маса от него. Кажете ми само това: дадохте ли някакви инструкции?

Как успява, помисли си Ваймс, как?! На глас отвърна:

— Не зная за какво говорите, сър, но ако е това, което предполагам, отговорът е „не". Ако онази нощ е била извършена някаква мръсна поръчка, не е по моя заповед. Исках да видя Стретфърд на бесилката. Това е законно .

А аз никога няма да подхвана тази тема с Уиликинс, зарече се той.

Ветинари повдигна вежди, когато Ваймс продължи:

— Проклетият син на Негова светлост обаче го очаква дълга почивка на море под лазурно небе на ситен пясък с плицукащи се вълнички и с отбрани вина на намалени цени! — Той тресна юмрук на писалището и Ветинари се втренчи остро в него, докато Ваймс не го отдръпна. — Така ли ще оставите нещата?

— Известно е, че вълкът мени козината си наред с нрава, както казват хората. Всички ние се надяваме на известно опрощение, независимо дали го заслужаваме или не. Бъдете сигурен, ще държим под око младия тиквеник.

— О, да не пращате Мрачните чиновници подире му?

— Мрачните чиновници са мит, Ваймс, това е всеизвестно. Ако трябва да съм честен, по-скоро някой книжен плъх от посолството ни там ще следи напредъка му. Светът вече е по-добро място, командире. Понятие си нямате, Ваймс, никакво понятие си нямате до какви машинации, уловки и невиждана изобретателност трябва да прибягват някои от нас, за да се погрижат да е така. Не търсете съвършенството. То не съществува. Единственото, което можем да сторим, е да се стремим към него. Разберете това, командире, защото от моята камбанария не виждам друга алтернатива за вас. И не забравяйте, че ще останете в летописите с тазседмичните си дела. На Лорд Ръждьо може и да не му се понрави, но вестите се движат бързо. Истината ще стане известна и ще бъде записана в аналите на историята. — Патрицият се поусмихна изморено. — Така ще бъде, аз ще се погрижа за това. И светът ще продължи да си светува малко по-добре отпреди.