Терри Пратчетт - Смрък

Погледът на Ваймс беше прикован точно над очите на патриция.

— Уточнение, милорд: разсмърдяване нямаше, може би само непредумишлено бъркане в носа.

— Изисквания на службата, предполагам? — сухо подметна лорд Ветинари. — Ваймс, заради вас през последните няколко дни през писалището ми мина значително количество бумащина. В някои случаи подателите искаха главата ви на поднос, в други бяха по-умерени, понеже бяха в смъртен ужас от затворническа килия. Бих желал да уточня едно нещо пределно ясно, Ваша светлост: законът не може да действа ретроактивно. Ако беше така, никой от нас нямаше да бъде в безопасност.

— Лорд Ръждьо младши може и да е сторил, всъщност е сторил доста лоши неща, но поробването на гоблини съгласно действащото законодателство не се счита за престъпление. При все това, както подозирам, скорошните разкрития за допълнителните му дейности са обогатили репутацията му със значителна доза непрепоръчителност. Може и да не ви е известно това, Ваймс, но в социалните среди подобно нещо може да е по-лошо от лишаване от свобода, даже може би по-лошо от смъртна присъда. Младият Ларвородни в момента е останал без много приятели. Надявам се, че това ще ви достави известно удовлетворение.

Ваймс не каза нищо, но си помисли: „Топката литна". Ветинари го изгледа остро и продължи:

— Получих патетично послание от лорд Ръждьо старши, който умолява за живота, ако не свободата, на своя син, за когото безусловно признава, че е стъпкал семейната чест в калта. — Лорд Ветинари вдигна ръка. — Негова светлост е възрастен човек, Ваймс, така че ако забележката ви щеше да е в смисъл на „още по-надълбоко", ви предлагам да проявите малко милосърдие. Негова светлост се стреми да избегне скандал. Освен вече споменатото, бихте ли споделил вашето виждане по проблематиката?

— Да. Скандалът вече е станал, сър, повече от веднъж — студено отбеляза Ваймс. — Той е правил трафик с живи, дишащи и мислещи люде. Много от които са умрели!

— Още веднъж, Ваймс, трябва да подчертая, че законите не могат да се създават ретроактивно.

— Може и така да е — смръщи се Ваймс, — а какво ще кажете тогава за тролските хлапета, които са взели този проклет боклук? Ще попитате ли Диамантения крал дали те би следвало да се считат за ретроактивни?

— Мога да ви уверя, Ваймс, че законите ще бъдат спазени и тъй като повдигнахте въпроса, в момента ми се налага да преговарям с краля, който изисква, изисква от мен, от мен , Ваймс, младият лорд Ръждьо да му бъде предаден за следствие относно производството и дистрибуцията на абсолютно смъртоносни за троловете наркотици. Разбира се, съгласно тролското законодателство клетият човек следва да бъде екзекутиран и за жалост трябва да кажа, че в настоящия момент в сложния свят на човешката, тролската и джуджешката политика усещам, че това може би ще има определени дългосрочни последици, което е нерадостна опция за този град. Предстои ми да преговарям по този въпрос и повярвайте ми, това ще отнеме доста танто за тантото. А е едва девет и половина сутринта!

Кокалчетата на Ваймс почервеняха.

— Те са живи същества, които говорят и мислят, и имат песни и имена, а той се е отнесъл с тях като с някакви средства за еднократна употреба!

— Действително, Ваймс, но както вече посочих, гоблините открай време се считат за вид вредители. При все това Анкх-Морпорк, кралството на Низшия крал и това на Диамантения крал, Юбервалд, Ланкър и всичките независими градове от Равнините изготвят закон, по силата на който гоблините занапред ще се считат за разумни същества, равноправни, ако не и равностойни, на троловете, джуджетата, хората, върколаците и прочее й прочее, и ще подлежат на това, което приехме да се нарича „общото право", като също така ще са защитени от него. Това означава, че убийството на гоблин ще се счита за углавно престъпление. Вие спечелихте, командире, вие спечелихте. Благодарение на една мелодия, командире. О, и, разбира се, благодарение на положените от вас усилия, но всъщност именно съпругата ви привлече повечето посланици на скромното си представление, което мога да кажа, Ваймс, беше красноречиво устроено. Макар че, честно казано, Ваймс, се почувствах засрамен. Човек се мъчи цял живот да гради планове, да преговаря, да дава и взима, и да смазва онези колелца, които проскърцват, и като цяло прави всичко по силите си да попречи на този очукан стар свят да се разпадне на парченца. И изведнъж заради едно музикално изпълнение, Ваймс, заради едно музикално изпълнение някои много могъщи раси се съгласиха да работят заедно, за да изцерят проблемите на друга автономна раса и почти като страничен ефект да превърнат някакви животни в хора, ей така, с един замах. Можете ли да си представите това, Ваймс? В кой свят това изобщо може да се случи? Всичко заради една привечерна мелодия, Ваймс. Всичко заради една мелодия. Тази хармония от странно звънтящи звуци и невероятни модулации някак намери път към душите ни, подсещайки някои от нас, че имаме такива. Лейди Сибил струва колкото десетки дипломати. Голям късметлия сте, командире.