Терри Пратчетт - Смрък

— Вие сте велик човек, командире! Надявам се да ви издигнат статуя!

— О, боже, дано да не стане! Статуи правят само на умрелите! — Тя се разсмя, но Ваймс продължи: — Вижте, госпожице О’Майна, точно в момента не знам дали ме чака статуя или уволнение. Някои от методите, с които действах, бяха напълно законни, а други бяха донякъде… спорни. Имам служител, който може да направи с цифрите онова, което сержант Детритус прави с чука. Той вече проверява сметководните книжа на сина на един от най-влиятелните хора в Анкх-Морпорк. А същевременно опитни полицаи отидоха на визита на всеки член от списъка с местните магистрати. Представят им документ с моя печат, който ги информира, че вече не са членове на самоизбрания борд от магистрати на Графствата, и подчертава, че срещу тях могат да бъдат повдигнати официални обвинения. Помоему това трябва да свърши работа, но знам ли? Вероятно ще зависи от това кой има най-добрите адвокати.

— Бъдещето, госпожице О’Майна, е някак несигурно. Но трябва да ви кажа, че малкият Сам благодарение на вас вероятно ще бъде световен експерт по àко. Трябва да ви призная, че и двамата с майка му сме много горди с него и единствено се надяваме да развие стремеж към по-висши цели.

В далечината вече се носеше тропотът на фургони и карети. Каквото посееш, това ще пожънеш.

— Струва ми се, че скоро ще дойдат хора, с които трябва да си поговоря, госпожице О’Майна, макар да подозирам, че няма да им се говори много с мен.

— Разбира се, командире. Може ли само да отбележа, че гоблините очевидно силно се привързаха към вашия ефрейтор Нобс? Приемат го за един от своите всъщност, а той изглежда много си пада по Сияние на дъгата, както и тя по него. Може би ще ви е любопитно да разберете, че гоблините го наричат Пущащ гълъбчета.

Тя май не се усмихна и Ваймс отговори:

— Да, много удачно име. Винаги съм си мислел, че Ноби е нежна душа. Всъщност по изричния съвет на жена ми го произведох временно в сержант за престоя му тук и се надявам, че ще помогне на гоблините да разберат ползите от закона… макар че, разбира се, това приобщаване може просто да означава, че пилците на хората ще бъдат крадени по-експертно занапред.

— Ама че сте шегаджия, командире!

Изражението на Ваймс не се беше променило, нито се промени сега.

— Да, нали?

Той се обърна към Джеферсън.

— Знаеш ли, всичко щеше да е къде по-лесно, ако ми беше повярвал от началото.

Ковачът сви рамене.

— Защо да ти вярвам? Ти си тузар.

— А сега имаш ли ми вяра?

Ковачът го изгледа доста по-дълго, отколкото беше приятно на Ваймс, но накрая се усмихна и каза:

— Да, засега.

Ваймс имаше само един възможен отговор. Той се усмихна на свой ред:

— Е, това е отговор на ченге, дума да няма.

Когато двамата се оттеглиха, някой вежливо се покашля зад Ваймс. Той се обърна и позна разтревоженото лице на полковника.

— Имате ли минутка, командире?

О, боже, каза си Ваймс.

— Ще позволите ли първо да кажа, командире, че напълно подкрепям действията ви и, бога ми, отдавна трябваше да се предприемат. — Полковникът отново се прокашля и додаде: — От моя страна няма да срещнете никакви възражения по този въпрос.

Ваймс не отговори нищо и той продължи:

— Жена ми е доста празноглава и се прехласва по разни неща като титли и ако мога така да се изразя, си придава важност. Баща й беше рибар, доста кадърен, но знаете ли какво? Струва ми се, че по-скоро би умряла, отколкото да си признае пред някого.

Настъпи още една пауза и в червените отблясъци Ваймс забеляза влажните страни на стареца.

— Какво ще се случи с нея, командире? В момента две любезни млади дами в униформа на анкх-морпоркската градска стража я държат под охрана в къщата ни. Не зная дали това би помогнало особено, но първото нещо, което тя стори, когато хората ви дойдоха да я арестуват, беше да им направи чай. Има такова нещо като добри обноски, разбирате ли. В затвора ли ще отиде?

Ваймс изпита порив да отвърне: „Бихте ли желал?“, но го преглътна заради сълзите.

— Името ви е Чарлз, нали?

Полковникът явно се изненада.

— Всъщност, командире, приятелите ми ме наричат Чаз.

— Аз сред тях ли съм? — Ваймс продължи: — Други ще решават какво ще стане оттук нататък. Аз само се погрижих някой случайно да не отпътува, преди да имам възможност да си поговоря с него, разбирате ли? Нито съм съдия, нито ще бъда допуснат в съдебното жури. Ченгетата нямат работа там. В момента дори не съм сигурен какво е наказанието за празноглавие, суета и недомислие, но си мисля, че ако взема да тикна в ареста всеки уличен в подобни престъпления, ще трябва да построим още поне петстотин.