Терри Пратчетт - Смрък

Лейди Сибил имаше най-подходящият глас за подобни случаи. Някак си можеше да накара всеки да си мисли, че говори именно на него. Тя започна:

— Милорд патриций, лейди Марголота, Ваша чест вицекралю, посланици, дами и господа, толкова съм трогната, че всички вие приехте да дойдете на скромното ми вечерно соаре, особено след като бях твърде лаконична и доста пестелива откъм информация. — Лейди Сибил пое дълбоко дъх, което накара неколцина възрастни господа от първите редици на публиката почти да избухнат в сълзи. [39] Преди години някой бе казал, че да видиш как се надига и снижава заприщеният бюст на Сибил Рамкин, значи да разбереш възхода и падението на империи.

— Наскоро имах привилегията да открия несравним музикант и без повече предисловия бих искала да споделя с вас това чудесно тайнство. Може ли да намалим осветлението, Джефри? Чудесно. Дами и господа, за мен е чест да ви представя тази вечер Сълзици на гъбка, която ще изпълни собствената си творба „Привечерна серенада". Надявам се, че ще ви хареса. Всъщност съм убедена в това.

Лейди Сибил се отдръпна, когато кулисите се отвориха настрани, и седна на един стол до Сълзици на гъбка, чинно настанена до арфата си.

Под привидно неуязвимото й самообладание сърцето на Сибил тупаше като танцьор на фламенко. Слабо осветление — това беше ключът. Момичето не биваше да вижда хилядите зрители. Сибил я хвана за ръката, уплашена, че внезапното й излагане на масовия анкх-морпоркски взор далеч от дома й ще има някакъв пагубен ефект, но всъщност изобщо не беше така. Момичето излъчваше странен покой, сякаш изобщо не осъзнаваше, че трябва да е в ужас. Тя се усмихна на Сибил по своя особен начин и зачака с пръсти върху струните. Не се чуваше никакъв звук, освен шепота на хората, които почнаха да се питат едни други какво всъщност представлява крехката фигурка, която виждат. Лейди Сибил се усмихна на себе си. Докато осъзнаят какво е, щеше да бъде твърде късно. Тя погледна часовника си.

Пламъците над имението на Рамкин се издигаха толкова високо, че огненият език сигурно можеше да се види чак от Анкх-Морпорк (а на бас на галон бренди и наниз калкани). Нямаше почти никакъв вятър и светеше като маяк.

Ваймс заяви на насъбралата се тълпа:

— Дами и господа, територията, известна като Графствата тази вечер е под разпоредбите на закона. Имам предвид истинския закон, онзи, който е създаден да важи за всички и дори да бъде променян при общо съгласие. Околийски началник Левак и редови полицай Джеферсън понастоящем действат с подкрепата на колегите си от анкх-морпоркската Градска стража, които биха искали да са сигурни, че техните колеги получават полагаемото им се уважение. В този момент няколко лица от Графствата биват любезно докарвани насам, макар и вероятно за свое изумление. Част от тях са лицата, които се наричат ваши магистрати. Те ще бъдат отведени оттук и помолени да обяснят на адвокат по силата на какво право са придобили тази длъжност. Ако някой от вас иска да спори с мен, моля да заповяда. Законът е създаден, за да служи на хората, а не да се заобикаля от тях. Когато видите, че се заобикаля, не се колебайте да сграбчите оръжията си, ясно? Асортиментът на бара е все още безплатен. НО ПРЕДИ ДА СЕ ЮРНЕТЕ НАТАМ, ИМА ОЩЕ ЕДНО НЕЩО!

Ваймс трябваше отново да вдигне мегафона пред устата си, защото споменаването на „бар" и „безплатен" в едно изречение има мощен ефект върху хората.

— В момента, дами и господа, гоблините на Обесническия хълм и всъщност всички останали гоблини в района са под моя защита и под защитата на закона. Те също така са длъжни да се подчиняват на закона и аз ще се погрижа да имат собствена полиция. Явно са природно надарени за оператори на щракалките, така че ако искат, могат да си докарват приходи от това. Плащам, за да направя тази кула постоянна. Вие ще спечелите от това, както и те! Няма да им се налага да крадат от вашите пилета, защото ще си ги купуват от вас. А ако ги крадат, то ще бъде престъпление и ще бъде третирано като такова. Един закон, дами и господа… Един за всички!

Последваха овации, толкова въодушевени, колкото изобщо могат да бъдат едни овации при близките изгледи за безплатен бар. Разбира се, част от тях може и да бяха заради факта, че вече има някаква справедливост в света, но като цяло беше твърде вероятно барът да печели. В това няма място за цинизъм, просто трябва да разбираш хората.

Ваймс се отправи бавно към ярко осветената кръчма, макар че шансовете да влезе в нея бяха малки. От друга страна, шансовете да го прегърне госпожица Педагогия О’Майна бяха точно сто процента, понеже тя правеше именно това под овчия поглед на ковача. Ваймс се откъсна от ръцете й, а тя възкликна: