Глен Кук - Бялата роза

— Имаме си мъдрец за син. Днес поговорихме. Наистина говорехме, за пръв път. И той ме изненада…

— Защо? Та той ти е син, нали?

Сънят дойде по-силен отпреди и много по-бързо от всякога. Пробуди Боманц два пъти в една и съща нощ и го отказа от спането. Излезе навън и седна на горното стъпало, взрян в лунната светлина. Нощта беше светла. Различаваха се грубите постройки по протежение на мръсната улица.

Страхотен град , помисли си той, припомняйки си забележителностите на Веслоград. Стражата, ние, антикварите, и неколцина, които си заработват хляба, като обслужват нас и пилигримите 11 11 Странстващ богомолец, поклонник. — Б.р. . Пък и те рядко се срещат, макар че Владичеството е на мода. Могилните земи са толкова овехтели, че никой не ще да ги гледа вече!

Чу стъпки и забеляза да се приближава нечия сянка.

— Бо?

— Бесанд?

— Ъхм! — Наблюдателят седна на по-долното стъпало. — Какво правиш?

— Не можах да заспя. Мислех си за това как Могилните земи са се изтъркали дотолкова, че дори себеуважаващите се Възкресители вече не наминават насам. А ти? Нали не си нощен патрул, а?

— И аз не можах да заспя. Тази проклета комета!

Боманц огледа небето.

— Оттук не се вижда. Трябва да минем отзад. Но ти си прав. Вече никой не се интересува от нас. Нито от нас, нито от онези твари под земята. Не знам кое е по-лошото. Забравата или чистата глупост.

Явно нещо гризеше Наблюдателя.

— Бо, те не ме сменят, защото съм остарял или неспособен, макар че според мен и двете причини са верни. Местят ме, за да може нечий роднина да поеме поста. Изгнание за черната овца. А от това боли, Бо. Наистина ме боли! Те са забравили какво е това място. Казват ми, че съм похабил целия си живот в работа, която и кръгъл идиот може да свърши.

— Светът е пълен с глупаци.

— Глупаците умират.

— Какво имаш предвид?

— Те се смеят, когато говоря за кометата или за удара на Възкресителите това лято. Не могат да повярват, че вярвам в това. Не мислят, че под онези могили се крие нещо, че то може да е още живо…

— Доведи ги насам. Разходи ги из Могилните земи след здрач.

— Опитах. Казаха ми да спра да се оплаквам, ако искам пенсията си!

— Е, тогава си сторил всичко възможно. Проблемът си е техен.

— Клел съм се, Бо! Навремето бях съвсем сериозен, а и сега съм сериозен. Тази работа е единственото, което имам. Ти си имаш Жасмин и Стенс. А аз все едно съм бил монах. Сега ме изхвърлят заради някакъв млад… — Започна да издава странни звуци.

Хлипане? помисли си Боманц. Наблюдателят да плаче? Да плаче този човек със сърце от кремък и милост колкото на океанска акула? Той улови Бесанд за лакъта.

— Нека идем да погледаме кометата! Още не съм я виждал.

Стражникът се взе в ръце.

— Не си ли? Трудно за вярване!

— Че защо? Не съм стоял до късно. Стенсил върши работата през нощта.

— Няма значение. Пак влизам в ролята на подозрителен Страж. Трябваше да станем адвокати — и двамата. Имаме вкус за споровете.

— Може и да си прав. Напоследък прекарвам доста време в чудене какво правя тук!

— И какво точно правиш тук, Боманц?

— Ами, щях да ставам заможен. Канех се да изучавам старите книги, да разкрия няколко богати гроба и да се върна във Веслоград, за да изкупя превозваческия бизнес на чичо си…

Боманц разсеяно се запита каква ли част от това фалшиво минало приема Бесанд. Беше живял с него толкова време, че сега си спомняше дори някои измислени случки като истински, освен ако не се напънеше по-сериозно.

— И какво стана?

— Мързел. Най-обикновен старомоден мързел. Открих, че има голяма разлика между мечтите, постигането им и реалната работа. По-лесно се оказа да копая само колкото да мине времето и да прекарвам остатъка в излежаване…

Боманц кисело се намръщи. Кажи-речи беше напипал истината. Изследванията му бяха всъщност частично извинение, за да не работи здраво. Просто му липсваше мотивацията на Побойника.

— Не си живееш чак толкова зле. Имаше една-две лоши зими, докато Стенс беше още бебе, но всички минаваме през такива периоди. Протегната за помощ ръка тук-там и всички оцеляваме… А, ето я! — Бесанд посочи към небето над Могилните земи.

Антикварят възкликна изумено. Беше точно каквато си я представяше в сънищата си.

— Ефектна е, а?!

— Почакай да се приближи още! Ще запълва половината небе!

— И е хубава…

— Поразителна, бих казал. Но е и вестител, лошо знамение. Старите писатели казват, че ще продължава да се връща, докато Властелина не бъде освободен.