Глен Кук: Бялата роза

Той се издигна петдесет стъпки висок, с кипящи около муцуната му пламъци. Ревеше. А сега какво? В зануляването Господарката не би могла да ни спаси!

Властелина напълно изчезна от мислите ми.

Приготвих се да пусна стрела по главата на чудовището, целейки се в зиналата му паст.

Нечий вик ме спря. Обърнах се — Боманц танцуваше и крещеше, сипейки обиди на телекуре.

Драконът завъртя очи към него и си спомни, че те двамата имат недовършена работа.

Хвърли се напред като змия, бълвайки пламъци.

Огънят погълна Боманц, но не го порази. Той беше заел позиция извън зануляването.

Господарката пристъпи няколко крачки вдясно, за да надникне покрай дракона. Предните му крака вече бяха навън и драпаха да измъкнат и останалата част от огромното му тяло. Не виждах и следа от армиите ни, но Покорените във въздуха се готвеха за атака. Тежките огненосни копия вече летяха напред. Стовариха се с трясък и избухнаха.

Тътнещ глас обяви:

— Насочва се към реката!

Господарката забърза напред. Глезанка също препусна, понесла зануляването си към водата. Около мен ругаеха и танцуваха призраци. Бях твърде погълнат от друго, за да им отвърна.

Скатовете се спуснаха плавно — тъмни двойки, които танцуваха между светкавиците, хвърляни от вятърните китове. Наситеният с енергия въздух припукваще и в него се усещаше странна, суха миризма.

Внезапно Ловеца се присъедини към нас, мърморейки си нещо в смисъл, че трябва да спаси дървото.

Чух усилващото се тръбене на рогове. Притичах покрай гърчещия се крак на дракона, гмурнах се под биещото му крило и погледнах какво става отзад.

Стотици изпосталели като скелети хора тичаха откъм гората, предвождани от накуцващото Псе Жабоубиец.

— Знаех си, че не сме приключили с това копеле! — и се опитах да привлека вниманието на Господарката. — Горските племена! Атакуват стражата!

Властелина бе крил поне едно асо в ръкава си.

Господарката не ми обърна внимание.

Атаката на племената засега нямаше значение за нас. Трябваше да се молим в движение и да се грижим само за себе си и за никой друг.

— Във водата! — изтътна гласът от висините.

Глезанка се придвижи още малко. С Господарката бързахме по земя, трепереща от усилията на дракона да се измъкне. Той не ни обръщаше внимание — изцяло се беше съсредоточил върху Боманц.

Един вятърен кит се спусна и пипалата му се потопиха в реката. Успя да улови нещо и изхвърли баластни води.

В хватката на кита се гърчеше човек, който пищеше. Настроението ми се подобри — бяхме успели!

Китът се издигна твърде високо и за секунда изнесе Властелина извън зануляването.

Смъртоносна грешка.

Гръмотевица и светкавица. Ужасът препускаше с нагорещени копита. Половината град и ивицата до ръба на зануляването се раздробиха, пръснаха се, пламнаха и почерняха.

Китът се взриви.

Властелина падна и, докато се носеше надолу към водата и зануляването, извика:

— Стайлит! Наричам те с името ти!

Пуснах една стрела.

Невероятен изстрел — вероятно най-добрият в движение, който съм правил.

Улучих го в хълбока. Той изпищя и посегна към дръжката на стрелата, но се стовари във водата. Светкавиците на скатовете накараха реката да кипне. Друг кит се спусна и зарови пипала под повърхността и през няколкото безкрайни секунди тръпнех ужасен, че Властелина ще остане там и ще избяга.

Но ето го — появи се, стиснат в хватката на чудовището. И този кит се издигна твърде високо и плати същата цена, макар че магията на Властелина беше значително отслабена, вероятно от моята стрела. Той пусна някакво безформено заклинание, което мина встрани и подпали пожари в казармите на Стражата. В същото време Вечната стража и племената бяха вкопчени в битка наблизо. Заклинанието порази мнозина и от двете страни.

Не изстрелях нова стрела — бях смразен. Бях напълно сигурен, че назоваването на името, стига да са изпълнени съответните ритуали, не може да бъде обезличено от зануляването. Да, но Господарката не падна. Стоеше точно на края на брега и се взираше в тварта, която навремето Й бе съпруг. Назоваването на името Стайлит изобщо не Я притесни.

Не беше вярното име! Два пъти Властелина я бе назовал погрешно… Два пъти всемогъщото зло се беше провалило! Само че усмивката ми беше куха, защото аз също бих назовал Господарката „Стайлит“.

Трети вятърен кит залови Властелина и този път не сбърка. Понесе го към брега в посока към Глезанка и ескорта й. Жертвата му се бореше яростно. Богове! Каква жизненост се криеше в този мъж!