Глен Кук - Бялата роза

— Помежду ви има забележимо напрежение. Като между врагове, които са приятели навярно. Любовници, които са врагове? Противници, които добре се познават и се уважават. Ако Я уважаваш, за това си има причина. Невъзможно е да уважаваш абсолютното зло. Аз самият не мога.

Еха! Той бе прав — уважавах Я. Така че поговорих с него. Основната ми тема беше — както забелязах след малко, — че тя наистина се изкушава от светлината.

— Много се старае да се държи като злодей. Но когато се изправи пред истинското зло — тварта под могилата — слабостта Й проличава!

— Мъничко по-лесно е да угасим светлината в нас, отколкото да победим мрака. Човек като Властелина се появява веднъж на сто поколения. Другите — като Покорените — са само имитации…

— Би ли могъл да противостоиш на Господарката?

— Надали. Подозирам, че съдбата ми е да се превърна в някой от Покорените, когато Й се освободи време… — Да, този дъртак беше здраво стъпил на земята. Закова се на място. — Леле, колко е силна!

— Кой?

— Твоята Глезанка. Невероятно поглъщане. Чувствам се безпомощен като дете!

Влязохме тромаво в „Синия Уили“ през един прозорец на втория етаж. Снегът се беше натрупал чак дотам.

Едноокия, Гоблин и Мълчаливия бяха долу в общата зала заедно с Глезанка. Двамата вечни противници изглеждаха малко изтощени.

— Така значи — казах им. — Успели сте! Помислих си, че Псето Жабоубиец ви е хапнало за обяд!

— А, никакви проблеми с него! — обади се Едноокия. — Ние…

— Какво искаш да кажеш с това „ние“? — полюбопитства Гоблин. — Ти беше безполезен като цици на мъжки глиган. Мълчаливия…

— Млъквайте! Това е Боманц, иска да се срещне с Глезанка.

— Същият Боманц ли? — изписука Гоблин.

— Абсолютно същият.

Срещата им продължи около три въпроса. Глезанка веднага се опита да поеме командването, но, когато осъзна, че тя го води, Боманц прекъсна разговора. Каза ми:

— Следващата стъпка е да прочета приписваната ми автобиография.

— Не е ли твой труд?

— Слабо вероятно, освен ако паметта силно ме подвежда!

Прибрахме се в казармата смълчани. Той ми се струваше потънал в размисъл. Глезанка има такова влияние върху хората, които се срещат с нея за пръв път. Тя е просто Глезанка за онези от нас, които са я познавали през цялото време.

Боманц полека-лека си проправи път през оригиналния ръкопис, като понякога задаваше въпроси върху отделни абзаци — оказа се, че не е запознат с диалекта на учикуре.

— Значи нямаш нищо общо с тези хроники?

— Не, но съпругата ми определено е била основният източник. Имам въпрос: проследено ли е момиченцето Любопитка?

— Не.

— Точно нея трябва да потърсим. Тя е единственият значим оцелял!

— Ще го кажа на Господарката, но вече нямаме време за това. След няколко дни Адът ще се отвори ей там!

Зачудих се дали Ловеца е успял да засади филиза. Когато река Трагика стигне могилата, от него ще има голяма полза, няма що. Смел ход, но глупав, Ловец!

Скоро обаче ефектът от усилията му стана забележим. Когато успях да предам въпроса на Боманц за Любопитка, Господарката попита:

— Забеляза ли климата?

— Не.

— Подобрява се. Филизът е укротил способността на съпруга ми да влияе на времето. Твърде късно, разбира се. Ще минат месеци, докато течението на реката спадне.

Тя беше потисната и само кимна, когато Й съобщих каквото Боманц имаше да Й казва.

— Толкова ли е зле? Нима сме победени още преди да започнем войната?

— Не, но цената на победата се повишава и не ми се иска да я плащам. Не знам дори дали ще мога.

Стоях озадачен и очаквах разяснение, но не получих такова.

След известно време Тя добави:

— Седни, Знахар!

Настаних се в посоченото ми кресло, близо до ревящото огнище, щателно подхранвано от Чудака. Скоро Господарката го отпрати, но отново не ми каза нищо повече.

— Примката се затяга все повече — прошепна Тя след време, а малко по-късно добави: — Боя се да пипам възела!

Дните отминаваха.

Търсачите ни не откриха нищо особено и Господарката прекрати всички проучвания. Често се съвещаваше с Покорените, но мен не ме канеха на срещите, а също и Боманц. Хромия участваше само когато му наредяха да напусне стаята ми.

Отказах се от опитите си да спя там и се преместих при Гоблин и Едноокия. Дотолкова ме плашеше Покорения. Да деля една стая с тези двамата беше все едно да живея в разгара на въстание.

Състоянието на Гарвана не се променяше и той си оставаше забравен от всички, освен от верния Чудак. Мълчаливия наминаваше от време на време по заръка на Глезанка, но не проявяваше особен ентусиазъм.