Глен Кук - Бялата роза

Влачейки копията, обгърнато в пламъци, демоничният звяр изпълзя до великата река Трагик. Потъна и не се показа повече.

— Това ще му държи топло известно време!

На няма и десет метра от нас, напълно самозабравил се, Ловеца катереше върха на Великата могила, за да посади филиза.

— Идиоти! — промърмори Господарката. — Заобиколена съм от идиоти! Дори Дървото е тъпак!

Но не пожела да ми обясни, нито се намеси в действието.

Докато се носехме към дома, потърсих следи от Едноокия и Гоблин, но не видях нищо. Не се намираха в казармите — разбира се. Не бяха имали достатъчно време да се приберат вкъщи на снегоходки. Но когато не се появиха и след час, започнах все по-трудно да се съсредоточавам върху възкресението на Боманц.

То започна с многократни горещи вани, както за да затоплят плътта му, така и за да го почистят. Не присъствах на подготовката — Господарката ме водеше със себе си, а тя не отиде там преди Покорените да се приготвят за последното ускоряване на жизнените му сили. Процедурата не се оказа особено забележителна. Господарката направи няколко жеста около Боманц, който сега изглеждаше само доста износен от времето, и каза няколко думи на език, който не разпознах.

Защо магьосниците винаги използват неразбираеми езици? Дори Гоблин и Едноокия го правят — всеки от тях ми е признавал, че не знае езика, с който борави другият. Може би просто си ги измислят?

Тъй или иначе думите на Господарката подействаха. Древната мумия се съживи, твърдо решена да напредва срещу бурния вятър. Направи три крачки, преди да осъзнае, че обстановката се е променила.

Застина. Обърна се бавно и на лицето му се изписа отчаяние. Погледът му срещна този на Господарката. Минаха може би две минути. После той огледа и всички останали и започна да се чуди къде се намира.

— Ти му обясни, Знахар!

— Той говори ли…

— Езикът в Защитника не се е променил.

Застанах срещу Боманц — една съживена легенда.

— Аз съм Знахаря. По професия съм военен лечител. Ти си Боманц…

— В действителност се нарича Тебеширения Сет, Знахар. Нека започнем с това като начало.

— Ти си Боманц, чието истинско име вероятно е Тебеширения Сет, магьосник от Веслоград. Близо век мина, откакто си се опитал да се свържеш с Господарката.

— Разкажи му всичко както е! — Тя използваше диалект от Градовете на скъпоценните камъни, какъвто вероятно Боманц не владееше.

Говорих докато прегракнах. Разказах му за възхода на империята на Господарката, за заплахата, победена при битката в Чар. За заплахата, победена в Хвойноград. За настоящата опасност. През цялото време той не каза и дума. Нито веднъж не забелязах в него следи от дебелия и почти раболепен антиквар-търговец от разказа.

Първите му думи бяха:

— Така значи. Не съм се провалил напълно! — Той се обърна към Господарката. — А Ти си оставаш съблазнена от светлината, Не-Ардат! — и отново погледна към мен. — Ти ще ме заведеш при Бялата роза веднага щом се нахраня.

Господарката не възрази.

Тебеширения Сет определено ядеше като дебел и дребен търговец на антики.

Самата Господарка ми помогна да облека мокрото си зимно палто.

— Не се бави! — предупреди ме Тя.

Едва бяхме тръгнали и ми се стори как Боманц се смалява. Каза ми:

— Прекалено съм стар. Но не оставяй онова там да те измами, само преструвка е. Ако ще играещ с големите момчета, трябва да се преструваш. Какво да правя? Сто години! И имам по-малко от седмица да се възстановя! Как бих могъл да вляза в течение на събитията толкова бързо? Единственият от върховните, който познавам, е Господарката.

— Защо си смятал, че тя е Ардат? Защо не някоя от другите сестри?

— Повече от една ли са били?

— Четири! — Назовах му ги. — От ръкописите ти установих, че Ловеца на души е била онази на име Доротея…

— Ръкописите ми ли?

— Най-малкото ти ги приписват, защото в тях се намира разказът за това как събуждаш Господарката. Винаги се е приемало — поне допреди няколко дни, — че ти си ги събрал и съпругата ти ги е изнесла, когато е сметнала, че си мъртъв.

— Много странно — нищо не съм събирал. Не рискувах да държа други документи, освен картата на Могилните земи.

— Добре съм изучил тази карта!

— Непременно трябва да видя документите. Но първо да идем при твоята Бяла роза. Междувременно ми разкажи за Господарката…

Беше ми трудно да следя мисълта му. Постоянно се отклоняваше и поемаше в различни посоки, ръсейки идеи.

— Какво да ти разкажа по-точно?