Глен Кук - Сенчести игри

— Мрънкайте, деца. Хлипайте и вийте. Те са върху вас. Може би, ако се примолите, отново ще ви спася.

Лунна сянка ги прекъсна:

— Смели дрънканици от човек, който не може да спаси дори себе си. Да, хванаха ни неподготвени, каквато е традицията на отряда. Направиха нещо, което вече им е навик: невъзможното. Но битката по реката е само малка част от играта. Една-единствена пешка напусна полето. Ако потеглят отново на юг, всяка стъпка ще ги води все по-близо до съдбата им.

Смях.

Мълчаливият прекъсна уединението си.

— Едно време някой произнесе истинското име на Доротея Сенджак. Така че сега тя вече не е Господарката. Не разполага с повече мощ от талантливо дете. Но вярвате ли наистина, че е изгубила и спомените си заедно с могъществото? Не, не вярвате. Или нямаше да ме осъждате по този начин. Може би ще се изплаши или отчая достатъчно, за да се довери на Великия, който се променя.

Никой не му отговори. До един се страхуваха от това.

Лунна сянка каза:

— Докладите са объркани. Ясно е само, че армията ни е била сполетяна от голяма катастрофа. Но все пак си имаме работа с Черния отряд. Тази възможност винаги е съществувала. Подготвили сме се за нея. Ще си възвърнем самообладанието. Ще се справим с тях. Но от битката при Годжа възникна една загадка. Там са забелязани две злокобни фигури — велики черни създания, които яздят могъщи огнедишащи коне. Същества, недостижими за стрели и копия. Имената „Създателя на вдовици“ и „Отнемащия живот“ са прошепвани от приближените на Черния отряд.

Това бе ново за останалите. Сянка на бурята каза:

— Трябва да научим повече за това. Би могло да обясни късмета им.

— Налага се да действате, ако не искате да бъдете погълнати — произнесе дупката в мрака. — Предлагам ви да се отърсите от ужаса, да избягвате караниците и да прекратите пръскането на обвинения във всички посоки. Препоръчвам да потърсите начин да достигнете гърлото им.

Никой не отговори.

— Може би ще помогна следващия път, когато съдбата се опита да вземе от нашия пай.

— Е — промърмори Сянка на бурята, — страхът явно е пробил дори стените на Наблюдателя.

Караниците се възобновиха, но без плам. Мислите и на четиримата бяха насочени към отклоняването на прокобата, идеща от север.

Умората не е толкова важна, когато току-що си победил напук на превъзходството. Имаш енергия за празнуване.

Аз не исках празненство. Вражеските войници все още се опитваха да избягат. Исках мъжете ми да направят необходимото, докато все още се чувстват като свръххора. Събрах военния съвет преди хаосът да е почнал да се разрежда.

— Мускус. Хагоп. Сутринта ще тръгнете на изток по реката и ще разбиете пазачите на затворниците, които строят дигата. Кофа, Свещар, вие, момчета, разчистете тази страна на брода. Прегледайте каруците и вижте с какво разполагаме. Могаба, ти разчисти бойното поле. Събери оръжия. Едноок, от теб искам да изпратиш ранените и убитите към Веджагедия. Ще помогна, когато намеря време. И не позволявай на Талианските касапи да вършат глупости. — С нас се мотаеха една дузина доброволни хирурзи. Идеите им за медицина бяха доста примитивни.

— Господарке. Какво знаем за Деджагор? — Деджагор беше най-близкият до реката град, на около двеста мили надолу по пътя. — Като изключим факта, че е укрепен.

— Един от Господарите на сенките живее там.

— Кой точно?

— Мисля, че Лунна сянка. Не. Сянка на бурята.

— Това ли е?

— Ако взимаше пленници, може би щеше да научаваш нещо от тях.

Повдигнах вежда. Тя ми правеше забележка за зверства?

— Отбележи си, Мускус. На връщане ми доведи пленници.

— Всичките петдесет хиляди?

— Колкото успееш да хванеш. Надявам се някои да са достатъчно луди, че да ни помогнат. Останалите ще използваме за работна ръка.

— Готвиш се да нахлуеш в Сенчестите земи? — попита Могаба.

Знаеше, че е така. Просто искаше да го обявя официално.

— Да. Предполага се, че имат само около петдесетина хиляди души армия. Ние току-що смазахме една трета. Съмнява ме, че ще успеят да съберат отново толкова голяма група, ако ги ударим колкото можем по-силно и по-бързо.

— Безочливо — каза той.

— Да. И ще продължим да ги удряме, за да не им даваме възможност да си стъпят на краката.

— Това са магьосници, Знахар — сгълча ме Господарката. — Какво ще стане, когато самите те излязат на предната линия?

— Тогава Променливия ще трябва да се включи. Не се тревожи за мулетата, просто натовари каруците. И преди сме се разправяли с магьосници.