Глен Кук - Сенчести игри

Аз извадих поверения ми от нея меч и им посочих да се върнат обратно. Те не ме послушаха. На тяхно място и аз не бих. Но си залагам главата, че се чувстваха много несигурно. Аз се спуснах надолу по склона и докоснах горящото си острие в ивицата въглища.

По хълма избухнаха пламъци. Изгаснаха след двадесетина секунди, но въглищата продължаваха да светят. Аз се отдръпнах бързо. Димът беше много гъст.

Жабокът отново се показа.

— Изсипват се през реката, шефе.

Все още не можех да ги видя през мъглите.

— Предай да спрат барабаните.

Моментална тишина. След това трополенето на войници в мъглата. И кашлянето, и проклятията им насред серните изпарения. Жабешко лице се върна. Аз го извиках.

— Кажи на Могаба да ги преведе през хребета. Искам ги в права линия.

И те дойдоха. Не посмях да се обърна, за да видя как се справят. Но те скоро ме задминаха. И поддържаха формацията.

Заеха позициите си по хребета между поточето до реката отляво и пътя, явяващ се връзка между легионите. Перфектно.

Врагът започна да излиза от мъглата. Бяха дезориентирани, кашляха шумно и псуваха. Изправиха се срещу бариерата от въглища и не знаеха какво да предприемат.

Вдигнах меча си.

Снарядите полетяха.

Изглеждаше сякаш крепостта е завладяна от чиста безсмислена паника. Вражеските капитани осъзнаха, че са се набутали в капан, но не знаеха какво да правят. Гонеха си опашките, викаха и не правеха нищо.

Войниците просто продължаваха да идват, без да подозират какво ги чака, преди да излязат от мъглата и да налетят на преградата от въглища.

Мъглата започна да се носи надолу по реката. Променливия не можеше да я задържа повече. Но и толкова малко се оказа достатъчно.

Все пак се намериха някакви компетентни сержанти и от другата страна. Започнаха да носят вода и да прокопават пътища през въглищата с лопати. Накараха хората си да заемат някаква разпокъсана позиция и да се прикриват от копия и стрели с щитовете си. Сигнализирах отново. Катапултите изстреляха товара си.

Отправяйки предизвикателство към вражеските стрели, Могаба и Очиба яздеха напред-назад пред хората си и ги насърчаваха да стоят на място и да запазят целостта на линията.

Сега ролята ми беше лоша. Не можех да направя нищо друго, освен да стоя там и да търпя вятъра в качеството си на символ.

Успяха да прокарат пътеки сред въглищата и нахлуха през тях. Мнозина умряха. Снарядите и катапултите се оттеглиха, но стрелите и копията продължиха да валят върху прииждащите откъм брода, вземайки ужасна цена за прекосяването му.

Все повече напрежение върху предната линия. Но легионите не се огънаха и дадоха най-доброто от себе си. Пък и техните дробове не бяха прогорени от серните изпарения.

Почти половината от вражеските сили бе успяла да прекоси реката. Една трета от тях падна. А капитаните в крепостта оставаха нерешителни.

Войските на Господарите на сенките продължаваха да прииждат. Яростното отчаяние им даваше сили. Осемдесет на сто преминаха. Деветдесет. Талианците взеха да отстъпват по крачка тук и там. Аз останах като замразен — железен символ.

— Жабок — измърморих в шлема си. — Трябваш ми сега.

Импът се материализира върху шията на коня ми.

— Какво ти трябва, шефе?

Дадох му заповедите, които исках да предаде на Мъргън, Мускуса и Хагоп, на Синдаве и почти всички други, за които успях да се сетя. Някои включваха следващите стъпки от плана, а други представляваха нововъведения.

Сутринта беше изненадващо лишена от гарвани. Сега това се промени. Две чудовища, големи почти колкото петли, кацнаха на раменете ми. Не бяха плод на ничие въображение. Чувствах тежестта им. И другите ги виждаха. Господарката се обърна да ги погледне.

Цяло ято премина над бойното поле, обиколи крепостта и накаца по дърветата около брега.

Вражеската пехота бе преминала изцяло. Каруците след тях се приготвяха за тръгване.

Хиляди от мъжете на Сенчестите лежаха мъртви. Съмнявах се вече да разполагат с предимството на числеността. Но опитът започваше да си казва думата. Моите Талианци отстъпваха позиции малко по малко. Усещах първите пристъпи на паника сред формациите им. Жабока отново изникна от нищото.

— Току-що пристигнаха две каруци със снаряди за катапултите, шефе.

— Закарайте ги до позициите. След това кажи на Мускуса и Хагоп, че времето е дошло.

До този момент около седемстотин конника бяха пристигнали от Нума. Изморени до смърт, но на място и готови.