Глен Кук - Сенчести игри

Направиха каквото се очакваше от тях. Наизскочиха от укритието си зад потока. Врязаха се в хаоса зад вражеските редици като прословутия нож през маслото. Размекнато масло. След това отново се изкачиха по хълма, пробивайки си път през вражеските редици. Като коса, преминаваща през пшеница.

Мъргън дойде иззад хълма, развявайки смело знамето на отряда. Армията на Синдаве стоеше зад него. Знаменосецът спря между мен и Господарката, няколко стъпки по-назад.

Артилерията започна да се нагажда спрямо разстоянието до крепостта.

Гоблин, Едноокия, а може би дори и Видоменителя бяха използвали дребна магия, за да разхлабят връзките между камъните на стените.

— Ще проработи — промърморих си аз. — Мисля, че ще успеем.

Нападението на кавалерията постигна резултат. Още преди да се обърнат за втора атака, мъжете на Сенчестите започнаха да бягат към крепостта. При второто нападение конниците се врязваха в широката маса бягащи хора.

Могаба, обичам те.

Тренираните от него войски не развалиха формацията, за да се хвърлят в преследване. Той и Очиба припряно групираха линиите на хората си наново и се грижеха ранените да бъдат измъкнати назад.

Изстрелите на катапултите откъртваха парчета от стената на крепостта. Капитаните по кулите й изпаднаха в паника. Някои от по-страхливите дори избягаха от терасите.

Аз вдигнах меч и посочих напред. Барабаните забиха отново. Подкарах коня си напред. Господарката ме последва, а също и Мъргън със знамето. Едноокия и Гоблин създадоха още по-мрачни картини около нас. Двата ми гарвана крещяха. Чуваха се дори сред шума от битката.

Каруците на вражеската армия стояха в подножието на брода. Сега водачите им се разбягаха и ги оставиха да блокират отстъплението на другарите им.

Напъхахме ги в бутилка, тапата беше вкарана и повечето от тях стояха с гръб към нас.

Започна неприятната част.

Продължих бавно да напредвам. Хората се държаха на разстояние от мен, Господарката и знамето. Стрелците на крепостта се опитваха да ме свалят, но някой беше вложил доста добри защити в бронята ми. Нищо не стигна до мен, макар че за известно време се чувствах като във варел, който някой упорито блъска с чук.

Вражеските войници започнаха да се гмуркат в реката в жалък опит да се спасят с плуване.

Катапултите се целеха точно и поразяваха една малка част от наблюдателната кула. Тя изскърца и изстена. След това започна да се срутва. Падна голямо парче и скоро цялата конструкция се свлече, помитайки части от стената на крепостта след себе си.

Прекосих реката и се втурнах на другия бряг сред каруците. Знамето и хората на Синдаве ме последваха. Единствените врагове, които срещах, тичаха с всички сили на юг.

Невероятно. Аз самият не нанесох дори един удар.

На хората на Синдаве им отне почти цял работен ден да разчистят достатъчно каруци, за да успеят да се промъкнат хора, които да защитават Мъргън, докато поставя знамето ни на стената на крепостта.

Боят продължи и на северния бряг, но битката беше решена. Всичко приключи и ние спечелихме, но аз не можех да повярвам. Стори ми се почти твърде лесно. Не ми се наложи да използвам всички стрели в колчана си.

Въпреки че около мен цареше хаос, аз извадих картите си, за да видя какво има на юг.

Ярост и паника се бореха за надмощие в залата с фонтана в Светлосянка. Лунна сянка предричаше злокобни събития. Единият от четиримата пазеше мълчание, пълно като това в погребан ковчег. А един дори не присъстваше, въпреки че неговият Глас говореше вместо него — мрачно и с насмешка.

— Казах, че дори и милион мъже може да не са достатъчни.

— Мълчи, червей! — изръмжа Сянка на бурята.

— Те унищожиха неуязвимите ви армии, дечица. Завзеха укрепленията по цялата река. Какво ще правите сега, скимтящи псета такива? Териториите ви са като просната гола жена. Двеста мили екскурзия отвъд Копието на Страстта и те ще бият по портите на Стормгард. Какво ще правите, какво ще правите, какво ще правите? Ах, злочестие, какво вам е сполетяло? — И от чернотата зазвуча ненормален смях.

Сянка на бурята отново изръмжа.

— Ти не ни оказа наистина решаваща подкрепа, нали така? Ти и твоите игри. Опитваше се да хванеш Доротея Сенджак? И как се справи? А? Какво щеше да сториш с техния Капитан? Някаква сделка, за да ни размениш срещу силата, която носят? Мислеше си, че можеш да ги използваш да затворят Портата ли? Ако е така, то тук си най-големият глупак.