Глен Кук - Стоманени сънища

Един ден и половина по-късно, потънали в мрачно мълчание и готови за всичко, стрелците прекосиха реката. С всеки изминал час Знахаря все повече се страхуваше и вълнуваше. Как щеше да реагира Господарката, когато той се появеше пред нея жив?

Отговорът го плашеше.

Дълга сянка не спа цели шест дни, докато се бореше с магията, разяждаща плътта и душата на Оплаквача. Едва-едва успя да надделее. И рухна.

Капанът за сенки беше стар-престар град. Вечно в надвисналата сянка на блестящия камък, той бе съкровищница, стаила много древни знания, голяма част от които непознати другаде, известни единствено на Дълга сянка — той бе оплячкосал библиотеките и изтребил всички, притежаващи жадуваните от него познания.

Сред легендите на равнината, която бе древна и при основаването на града, имаше една за Копията на страстта. Според нея остриетата им бяха изковани от метал, взет от меча на крал-демон, погълнат от Кина по време на великата битка между Светлината и Сянката. Душата на този крал-демон бе пленена в стоманата и разделена в осем остриета на копия. Докато Кина спеше, той не можеше да бъде съживен.

За дръжките на копията също имаше легенда. За две се твърдеше, че били издялани от бедрените кости на самата Кина, извадени, след като чрез измама била приспана в безконечен сън. За трета — че е пенисът на Регента на сянката, който Кина отсякла по време на великата битка. За останалите — че са издялани от дървесината на дърво, в което богинята на братската обич, Рави-Лемна, скрила душата си малко преди Вълците на сенките да я настигнат и погълнат, скоро след сътворението на Човека. Кина видяла укриването — изтръгнала дървото и издялала от него стрели и дръжки на копия. Дори и някога Господарите на Светлината да успееха да съживят Рави-Лемна, тя нямаше да има душа. И докато Кина спеше, те не можеха да й я върнат.

Всеки от разпръсналите се Свободни отряди на Катовар последвал едно от копията, когато поели по света, за да доведат Годината на черепите. Но кой ги бе изпратил?

Дълга сянка не знаеше със сигурност. Призрачният дух на спящата Кина? Господарите на Светлината, които щяха да съживят Рави-Лемна? Децата на краля демон, които оставаха пленени в остриетата на копията, докато тя спи? Регентът на Сянката, на когото бе дотегнало да е лишен от любовните желания?

Древните библиотекари бяха описали завръщането на всички отряди без един — Черния отряд, загубил своето минало и прекарал векове наред в безцелни скитания, докато избере капитан, желаещ да издири корените му.

Дълга сянка знаеше много малко за Копията — ала знаеше повече от всеки жив човек. Оплаквача и Ловеца имаха известни подозрения, но друг нямаше и най-бегла представа, че знамето не е само стара реликва, оцеляла векове наред и изчезнала в битката при Деджагор.

Само за да се появи отново в Талиос в ръцете на един телохранител.

Придобиването му бе сред най-големите приоритети на Дълга сянка. Щеше да прати да го донесат веднага щом Оплаквача оздравее. А собственото си време щеше да посвети на събиране на знания за пленника.

Но първо — да се наспи, след като победи раните на Оплаквача.

Пет дни импът Жабешко лице издирва своята господарка. После изчака следобеда, когато господарят на Наблюдателницата заспа, и чак тогава влезе. Пристъпи вътре, изпълнен с уплаха. Дълга сянка бе могъщ магьосник, от когото в световете на демоните се бояха.

Влизането му не разтревожи никого. Защитите на Наблюдателницата бяха предназначени да спират сенките от юга. Откри господарката си в тъмна килия под основите на крепостта — упоеното й съзнание бе затворено в своя собствена тъмница дълбоко в мозъка й. Двоумеше се. Можеше да я забрави. Можеше да й помогне, и може би да спечели свободата си. Освобождението й не беше сред конкретните заповеди, които му беше дала.

Той се излегна до нея, проби дупчица в нейното гърло и изсмука кръвта й. Прочисти я и я върна в тялото.

Тя се свестяваше бавно — усети какво прави той и го остави да довърши. Той затвори раната. Тя се надигна в мрака.

— Оплаквача… Къде съм?

— В Наблюдателницата.

— Защо?

— Объркаха ви със сестра ви.

Тя се засмя тъжно.

— Твърде добре играех ролята.

— Да.

— Къде е тя?

— За последно са я видели край Деджагор. Търсих ви една седмица.

— И не са я видели? Тя става все по-силна. А Знахаря?

— Издирвах вас.

— Намери го. Искам го обратно. Не мога да позволя той да се свърже със сестра ми. Направи всичко, за да го възпреш.