Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

— Храня дълбокото убеждение, че Ирландия и Англия ще останат свързани вовеки веков с едни и същи изобари.

— Виждате ли, ваша чест? — импровизира адвокатът. — Отличен възпитаник на „Блакторн“, бъдещ специалист по морска логистика. Бива ли да допуснем една младежка волност да провали кариерата му?

Том бе по-краен:

— Според мен, ваша чест, и изобарите не са в състояние да привържат Ирландия към Англия.

На адвоката не му оставаше друго, освен да пледира, че Том е болен. Напразно. На мен, колкото да ми натрият носа, ми тръснаха глоба. А Том получи две години лишаване от свобода в Дебург, където умря от белодробна криза. Класическо положение в цивилизованите тирании. Двама праведници първо са заплашени с клада, сетне единият е спасен, за да се имитира нещо като милост, каквато всъщност липсва. Все едно: никога няма да забравя държането на Том на този процес. Заяви, че той е собственикът на колелото, тоест виновен. Беше наясно, че затворът ще го довърши, но след гледането на делото ми беше страшно сърдит — с шутовския си отговор бях рискувал да предизвикам гнева на съдията и да обезсмисля неговата самоотверженост.

— Аз съм най-туберкулозният патриот в цяла Ирландия — промени ден преди съда обичайната си фраза. Той бе хронично болен, аз щях да бъда по-полезен на каузата. Това емпирично разсъждение не подлежеше на обсъждане. Възприемаше тялото си като редови аванпост на общото дело, затуй нищо не му костваше да го пожертва. Том, както мнозина като него, гледаше на личната си орис като на оръжие: стигаше добре да се прицели. По него време благородството бе още една муниция. Видени отстрани, сигурно сме изглеждали просто две момчета с жълто около устата. Но за добрите поборници недостатък като незрелостта е задължително условие. Бяхме на деветнайсет.

Когато излязох от „Блакторн“, все още не бях навършил пълнолетие и ми назначиха граждански настойник. Настойниците обикновено бяха от бедни семейства и се полакомяваха за възнаграждението, което администрацията изплащаше на даващите подслон на завършилите младежи, докато си вземат хляба в ръцете. Съдбата отново ми се усмихна. Вярно, че можех да се справя в живота с дипломата си на СМЛ, но без този настойник щях да си остана бивш блакторновец и нищо повече.

Той бе чудата особа: франкмасон, астроном, добър преводач от руски и посредствен поет. От първия ден прозря непокорния ми нрав. И всичките му усилия незабележимо се насочиха към това, да предотвратят евентуалното ми присъединяване към републиканската армия. Не, той не беше колаборационист. Обичаше родината мълчаливо, а насилието възприемаше като акт на гражданско кощунство.

Не се съгласи да си търся работа, докато не приключих учебната програма, разработена от самия него. Упражненията, които ми даваше, бяха от любопитни по-любопитни. За съчиненията на политическа тема често предлагаше заглавия, като: „Основи на човешката глупост, върху които се крепи политическата власт на цезарите, царете, кайзерите и британския парламентаризъм“, „Избройте шест причини, поради които белгийците не заслужават да имат държава, и шест, поради които квебекчани заслужават. И обратното“, или „Сравнете историята на империята Мономотапа с кестен“. Но никога не говореше открито за Ирландия.

Не всички задания бяха писмени, повечето предполагаха самостоятелна практическа работа. Например да седя насред поляната точно шест минути и трийсет секунди, за което време да отбележа всички налични форми на живот в един малък правоъгълник, грижливо очертан с лентички и конци. В началото видях само трева, но полека-лека пред очите ми забъка невероятно разнообразие от лазещи, хвърчащи и ровещи гадинки. Всичко се оказа пълно с живот, дори вятърът, при това в една неописуема с думи съвкупност. Същият ден наставникът ми рече: „Имахте шест минути и трийсет секунди, сега опишете как си представяте трийсет и първата секунда.“ Под заглавие „Характеристики на наблюдавания правоъгълник“. По принцип, ако не успеех да се справя, той не ми слагаше слаба оценка, а ме задължаваше да повторя упражнението. До безумие, ако се наложеше. Въпросното съчинение ми отне три месеца. Повтарях ли, повтарях, докато един хубав ден просто не написах: „Единствената характеристика на правоъгълника са правите му ъгли.“

Последваха бурените в правоъгълника. Целта бе да го почистя внимателно. Нареди ми да отстраня ненужните растения и да отбера полезните. Ала аз никак не ги отличавах, та трябваше да се обръщам към него, преди да изскубна което и да било.