Ричард Форд: Вестителят на бурята

Внезапно му се прииска чашка анасонов чай, за да почувства как топлината сгрява стомаха му, а сладостта на канелата и меда отмива жилещата жлъчка, която заплашваше да се надигне в гърлото му. Посегна с неохота към торбата си, скъпоценната торба, и зарови из разнообразното ѝ съдържание, докато не напипа малка калаена манерка. Издърпа я трескаво, отви капачката и я притисна към устните си. Силният алкохол изгори гърлото му по пътя си надолу, но потуши вкуса на повръщано и дори гаденето отмина след миг.

Щом се почувства малко по-добре, Масум продължи по павираната рампа към огромната порта, обсадена от търговци и моряци, които се опитваха да влязат или излязат от града, натоварени с тежки бали, кафези, животни и всякакви други стоки. Когато се приближи, успя да надникне през портата към града, докато тълпата се изливаше като огромен рояк по безбройните му улици. Масум трябваше да мине покрай стражите, които оглеждаха всички влизащи, и от време на време дърпаха по някой търговец или моряк от множеството, за да го разпитат и да проверят дали не носи нещо контрабандно. Масум не знаеше какво се смята за контрабанда в тази яма на греха, но пък беше наясно, че при армията нашественици по границите на страната градските власти ще са нащрек за шпиони.

Сведе глава и тръгна с тълпата. Трябваше да избягва погледите и да не привлича внимание, но вероятно беше невъзможно. Дори само дрехата му го отличаваше като чужденец и той съжали, че не е облякъл нещо по-безцветно, с което да се слее с мърлявите западняци.

Съжалението се превърна в ужас, когато двамата търговци вляво от него бяха избутани от едра, космата ръка, която се настани на рамото му.

— Къде си мислиш, че отиваш? — попита развеселен глас, когато Масум бе измъкнат от тълпата и бързо обграден от плещест мъже. Бяха трима, с еднакви зелени куртки, и той едва ги различаваше. Всички бяха с чупени, сплескани носове, липсващи зъби и пронизващи свински очички. Единият дръпна торбата от рамото му и Масум се скова от паника. Все пак успя да изобрази обичайната си ведра усмивка; усмивка, която му беше помагала да договори мир между нации, да очарова султани и военачалници по цялата източна земя.

— Но ваши благородия — започна, като докосна с пръст челото и устните си, — аз съм само пътуващ търговец — продавам подправки. Разбрах, че в Стийлхейвън има голямо търсене на…

— Млъквай, гнусен камилар — прекъсна го единият от стражите с обидата, която Масум знаеше, че трябва да очаква от простите западняци. — Какво има в торбата?

— Най-обикновени дреболийки. Спомени от родината — отвърна Масум, но едрият пазач вече ровеше из съдържанието ѝ и извади малка парцалена кукла. Косата ѝ от конски косми се замята жално, преди пазачът да я пусне обратно в торбата. Той отново напъха ръка вътре и този път извади малка кожена кесия. Ухили се доволно и хвърли торбата на земята, съвсем забравил за безполезния остатък от съдържанието ѝ.

— А туй какво е? — попита той, отвори кесията и погледна нетърпеливо в нея. Лицето му посърна. — Какви са тия лайна, по дяволите?

Масум отвори уста да формулира някакъв отговор, но не му се отдаде възможност, защото пазачът захвърли кесията, сграбчи го за предницата на робата и го отлепи от земята. Нежната коприна се раздра с жален стон и Масум се приготви за най-лошото.

— Стига толкова!

При тази заповед пазачът замръзна насред замаха си. Извърна очи наляво и Масум проследи погледа му до висок красив мъж, който стоеше точно от другата страна на портата, придружен от двама рицари в брони. Бодливи клонки от бронз се усукваха около алените нагръдници — това бяха Рицари на Кръвта, личната стража на самия крал Каел Мастрагал.

— Оттук го поемаме ние, сержант — обяви красивият западняк, но пазачът вече беше пуснал робата на Масум и отстъпваше назад. Масум бързо се наведе, прибра кесията и я натъпка в скъпоценната си торба, която притисна към гърдите си.

Мъжът му направи властен жест да се приближи и той се подчини с радост, мина покрай пазачите, които бяха отстъпили назад и гледаха предпазливо — от уважение или от страх, не го интересуваше.

— Насам — каза мъжът и закрачи, следван послушно от Масум. Той знаеше, че човекът му за свръзка ще го чака, но чак пък член на Почетната кралска стража? Не би предположил подобно нещо. Ами ако този човек не беше свръзката му? Може би… не, не му се мислеше за това. Нямаше как да са го разкрили — не и толкова бързо.

Поведоха го по улиците. Високият мъж вървеше отпред, униформата му беше спретната и стегната, якичката — висока и строга. Двамата рицари вървяха зад Масум и броните им тихо подрънкваха, не твърде близо, но и не твърде далеч.