Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

— Е, по всичко личи, че ангелът на агонията, както и вашата дубльорка ще останат още известно време с нас — прошепна доктор Талос на Йолента.

Оказа се прав наполовина. Без съмнение вие, които може би сте виждали стената много пъти и често сте минавали през нейните порти, ще проявите известно нетърпение. Но преди да продължа с житие-битието си, мисля, за свое собствено удовлетворение, да й посветя няколко реда.

Вече споменах за височината й. Малко са птиците, които могат да прелетят над нея. Със сигурност това биха могли да сторят само орелът и големият планински тераторнис, дивите гъски и видовете, подобни на тях, но едва ли някой друг от останалите представители на птичето царство. Човек може да придобие наистина вярна представа за височината й само когато застане в подножието. Въпреки това, по протежение на много левги, стената се виждаше ясно и едва ли някой, който я бе видял, можеше да се заблуди относно височината й, въпреки облаците, прииждащи като вълни в небесното езеро. Стената е построена от закалена стомана, подобно стените на Цитаделата и затова може би ми се стори по-малко страховита, отколкото би било иначе. Всички сгради, които бях видял в града, бяха съградени или от камък, или от тухли, и това, че виждах отново материала, познат ми от най-ранно детство, не беше неприятно преживяване за мен.

Въпреки това преминаването през портата беше като хлътването в рудник. Не издържах и потреперих. Забелязах, че всички останали около мен, с изключение на доктор Тадос и Баландерс, изглежда се чувстваха по същия начин. Доркас стисна здраво ръката ми, а Хетор сгуши глава между раменете си. Йолента изглежда смяташе, че докторът, с когото преди малко се бе карала, ще й предложи закрила, но след като той не отвърна на докосването й по ръката му и продължи да върви наперено напред, като почукваше с бастуна си по паважа, все едно дали бе ден или нощ, тя се отказа и за мое учудване улови ремъка на стремето на ездача.

Крилата на портата се издигаха високо над нас. На големи интервали се виждаха прозорци, направени от някакъв материал, по-плътен и въпреки това по-прозрачен от стъкло. През тях се мяркаха движещите се силуети на мъже и жени, както и на създания, които не бяха човекоподобни. Мисля, че ставаше дума за какогени — същества, които е трудно да бъдат определени. Други изглеждаха като зверове, макар и да имаха известна прилика с хората. На главите им обаче се извиваха рога, очите им гледаха разбиращо, а в устите им, от които, изглежда, можеха да излизат думи, проблясваха зъби, прилични на пирони или на куки за плетене. Попитах доктор Талос какви са тези странни същества.

— Войници — отвърна ми той. — Пандорините на Самодържеца.

Йолента, която от страх беше притиснала пищната си гръд до бедрото на ездача, прошепна:

— За които неговата пот е злато, както между впрочем и за всички негови поданици.

— Вътре в стената ли живеят, докторе?

— Да. Като мишките са. Въпреки че изглежда плътна, стената е надупчена като сирене. В проходите и галериите живее безчетна войска, готова да я брани на живот и смърт, точно както термитите бранят своя мравуняк от чужди попълзновения сред пампасите на север. За четвърти път Баландерс и аз преминаваме през нея. Веднъж, както вече ви разказахме, потеглихме на юг и влязохме в Несус през тази порта, а излязохме година по-късно през Портата на скръбта. Съвсем наскоро се завърнахме от юг с малкото, което бяхме припечелили там, и преминахме стената през другата южна порта, наречена Порта на възхвалата. При всички тези преминавания ни се удаваше случай да зърнем какво представлява самата стена, макар и под зоркия надзор на робите на Самодържеца, които не ни изпускаха от поглед. Без съмнение мнозина измежду тях имат за задача да следят за иноверци и ако открият такива, изскачат навън и тутакси го оковават.

При тези думи ездачът, чието име беше Йонас, както по-късно научих, отвърна:

— Моля за извинение, първенецо, но без да искам дочух думите ви и мога да ви осветля по въпроса, ако желаете.

Доктор Талос ме погледна с блеснали очи.

— О, би било чудесно, ала трябва да направим една уговорка. Ще говорим единствено за стената и за онези, които живеят вътре в нея, което значи, че няма да ви задаваме въпроси, които засягат вашата личност. От вас се очаква да ни върнете жеста.

Непознатият бутна назад смачканата си шапка и аз видях, че наместо дясна ръка, той има стоманена протеза.

— Сякаш четете мислите ми! Съгласен съм, разбира се. Но преди това бих желал да ви запитам нещо. Защо пътувате на карнифекс, а дамата — най-красивата, която някога съм виждал! — ходи в прахта?