Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

— Разбира се. Не мисля, че трябва да се притесняваш от Баландерс, само защото той е забравил. Той е доста едър, но външния му вид е като моя инквизиторски плащ — прави го да изглежда далеч по-страшен, отколкото е в действителност.

— Имаш страхотна памет — каза й Баландерс. — Ще ми се и аз да можех да помня всичко така добре. — Гласът му прозвуча като трополенето на каменна лавина.

Докато си приказвахме, доктор Талос измъкна парите от една кутия. Той подрънка със събраните в шепите си монети и ни извика:

— Хайде приятели, обещах ви дял от печалбата. Ще разпределим всичко честно и почтено, след което ще можем спокойно да потеглим на път. Баландерс, разтвори дланите си и ги прилепи една до друга. Господин Севериън, дами, хайде, защото нямаме много време.

Когато предишната нощ доктор Талос бе споменал, че ще делим приходите на четири, аз предположих, че на Баландерс не се полага дял, тъй като е роб на доктора. Докторът обаче сложи първия дял именно в неговите шепи. После даде по един дял на мен и на Доркас и накрая изсипа остатъка от монетите върху протегнатата пола на Йолента.

— Както сами забелязахте — уточни той, — парите не бяха никак малко. Все пак ще трябва да ви съобщя с прискърбие, че не една и две от тях се оказаха фалшиви.

— Ти вече взе ли своя дял, докторе? — попита Йолента — Не трябваше ли това да стане в наше присъствие?

Доктор Талос я погледна за миг и после каза тихо:

— Аз не взимам дял.

Доркас ме погледна, сякаш за да се увери, че е преценила правилно и после прошепна:

— Но така не е справедливо.

— Наистина не е — съгласих се аз. — Докторе, твоята роля в представлението беше най-значителна, а после ти събра и парите. Ако се не лъжа, декорите също са твое дело. Според мен на теб се полага дори двоен дял.

— Аз не вземам нищо — каза докторът бавно. За пръв път го виждах сконфузен. — За мен остава удоволствието от факта, че ръководя тази, смея да я нарека, трупа. Освен това така мога да поставям пиесите, които съм написал, пък и ми харесва… — Той се огледа, сякаш за да намери основание да се усмихне. — Харесва ми да се развявам напред-назад по сцената, нагизден с ей онази картонена броня. Друго възнаграждение не ми е нужно.

— Приятели мои, останаха още два аеса, които трудно бихме могли да разделим, както и събраните вещи. Кой от вас иска да вземе монетите и да се откаже от подялбата на вещите? Севериън, Йолента?

За моя изненада, първа се обади Доркас.

— Аз ще ги взема.

— Много добре. Останалите ще предупредя все пак да внимават с вещите, защото някой може да реши, че са крадени. За кражба, както ще ви увери и нашият приятел инквизиторът, се полагат доста неприятни наказания, особено отвъд стената и… Т-този пък кой е?

Проследих погледа му и видях, че към нас се приближава мъж, облечен в сиво.

Не знам защо хората смятат, че е унизително да посрещнеш непознат, докато седиш на земята, но всички май си мислят така. Двете жени тутакси се изправиха и аз последвах примера им, без дори да се замисля. Дори Баландерс се надигна тромаво. Само доктор Талос, който през цялото време бе седял на „трона на Самодържеца“, не помръдна от мястото си.

Въпреки цялото суетене се оказа, че приближаващият мъж е меко казано невзрачен. Беше нисък на ръст, а широките му дрехи го правеха да изглежда дори още по-дребен. Лицето му беше покрито с набола брада, а когато свали мръсната си, омазнена шапка, за да ни поздрави, се оказа, че темето му е голо и сипаничаво. Веднага си помислих, че съм го виждал някъде, но мина известно време, преди да го позная.

— Рицари — каза той. — О, б-б-благородни рицари и вие дами с к-к-коси като к-коприна! Аз, Хетор, се зова и идвам, за да захвърля мръсните си дрипи и да наточа лъскав боен меч.

— Ти си бил сред публиката снощи — каза доктор Талос. — Твоето желание да видиш продължението на нашата история е достойно за уважение, но ще трябва да те разочаровам. Представлението ни ще започне едва довечера.

Хетор се оказа мъжът със странния поглед, който бях видял сред малката групичка, която ме бе причакала на излизане от тъмницата на крепостта. Той сякаш не чуваше какво му говори докторът. Беше впил поглед в мен и току се обръщаше към Баландерс и Доркас.

— Той те нарани, нали така? Видях кръвта ти да се стича, червена като руйно вино. К-каква огромна чест за теб! Ти също служиш нему, но с цел по-възвишена от моята.

Доркас поклати глава и отвърна поглед от него.