Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

— Надявам се, че осъзнаваш — намеси се отново доктор Талос, — че видяното снощи беше само едно театрално представление.

— Аз о-о-о-осъзнавам повече неща, отколкото ти би могъл да предположиш. Аз, старият капитан, старият лейтенант, старият г-г-готвач в моята кухня, където готвя супа и каша за моите умиращи зверчета! Моят господар е истински, но къде са вашите армии? Истински, а вашите империи? Може ли от истинската рана да потече фалшива кръв? Защото к-къде отива силата, когато кръвта бликне?

Макар благодарение на паметта си да мога да въстановя всяка дума на Хетор на хартия, тогава не обръщах особено внимание на несвързаните му дрънканици. Помня също, че Баландерс го слушаше така, сякаш не искаше да пропусне нито дума от онова, което той казва. Доркас беше като втрещена, тя току се извръщаше като човек, видял мъртвешки кости или полуразложен труп.

— Можеш и сам да се увериш, че младата дама е невредима — смени тактиката доктор Талос, — За мен винаги е удоволствие да поговоря с почитателите на нашето изкуство, но се боя, че сега ни чака друга работа. Трябва да съберем багажа си. Ще ни извиниш ли?

— Подреждане и опаковане? Че кой друг би могъл с това да се оправи по-добре от мен, старият хамалин? — Хетор бързо нахлупи мръсното си кепе. — Аз мога всичко тъй да опаковам, че да е в пълна безопасност, дори да е по-крехко от яйце и по-тежко от дръвник и наковалня. А за любовта на господаря, бих направил всичко. Бих го последвал и накрай света.

Аз кимнах, без да знам какво точно да кажа. Баландерс, който очевидно бе схванал цялата тирада като намек, че е време да започнем със събирането на багажа, отиде тромаво до най-близките декори и започна да ги събира, Хетор скокна след него с изненадваща за годините му пъргавина и се захвана с навиването на един от кабелите на холографските прожектори. Доктор Талос ми хвърли един поглед, който най-вероятно трябваше да означава нещо от сорта на: „В края на краищата ти поемаш отговорността за него така, както аз съм поел отговорността за Баландерс.“

— В града има не един и двама като него — обясних му аз. — За тях болката и смъртта са като секса за нормалните хора.

Докторът кимна.

— Винаги ме е забавлявала идеята за идеалния слуга, който служи на господаря си, подтикван единствено от верността си, за идеалния селянин, който работи единствено заради любовта си към земята, или за идеалната метреса, която може да вирне крака безброй пъти за една нощ, само от любов към чистото удоволствие в любенето. При все това, никога не съм срещал подобни шутове в действителността.

След около час излязохме благополучно на пътя. Напредвахме доста бързо, не на последно място заради начина, по който Баландерс и Хетор бяха успели да опаковат багажа. Дребното човече следваше покорно групата ни на около стотина крачки разстояние.

— Той е точно като мен — каза Доркас, поглеждайки назад. — А докторът е като Аджиа, само че не чак толкова лош. Нали си спомняш как тя се опитваше да ме прогони? Само благодарение на теб не успя да го стори.

Отвърнах й че си спомням и я попитах, защото тогава бе решила да ни последва на всяка цена.

— Вие бяхте единствените хора, които познавах. Мисълта да остана сама ме плашеше повече, отколкото самата Аджиа. Тогава все още се страхувах от нея.

— А сега?

— И сега ме е страх от нея, но много по-малко. Не знам къде съм била в последно време, но съм сигурна, че съм била там сама. И то доста дълго. Ти няма да го разбереш, но…

— Какво?

— Дори и ти да ме мразеше не по-малко от Аджиа, аз пак щях да ви последвам.

— Не мисля, че Аджиа те мразеше.

Доркас ме погледна по начин, който никога няма да забравя. По детски красивото й лице стана невероятно, почти болезнено сериозно.

— Мразеше ме — каза тя тихо. — А сега ме мрази дори още повече. Помниш ли колко замаян беше след дуела? Ти така и не успя да погледнеш назад, докато те отвеждах от арената. Но аз се обърнах и видях лицето й.

В това време Йолента се оплакваше на доктор Талос, че й се налагало да върви толкова дълго.

— Аз ще те нося — прогърмя зад нас дълбокия глас на Баландерс.

Тя го погледна учудено.

— Какво? Върху целия останал багаж?

Гигантът не отговори.

— Казах, че искам да се возя на нещо, а не да се поклащам глупаво като кокошка върху купчина смет.

Баландерс само кимна тъжно.

Йолента наистина се боеше да не изглежда глупаво и онова, което се каня да напиша сега, сигурно също ще ви прозвучи глупаво, макар да е самата истина. Е, читатели мои, посмейте се за моя сметка. В онзи миг с учудване осъзнах какъв късметлия съм бил, откакто напуснах Цитаделата. Доркас, за която знаех, че е мой истински приятел, беше за мен много повече от любовница, тя се беше превърнала в мой спътник, макар да се познавахме едва от няколко дни. Тежките стъпки на гиганта Баландерс ми напомняха колко много хора кръстосват Ърт съвсем сами. Сега вече знаех защо той следва доктор Талос навсякъде. Силата и въображението, с които червенокосият мъж се впускаше във всяко свое начинание, бяха наистина завладяващи.