Джо Аберкромби - Половин свят

— Трябва да кажа на майка ми… — поде Трън, докато подтичваше след него, за да не изостава.

— Аз вече го направих. Казах ѝ, че си невинна за убийството, но си дала клетва да ми служиш от тук насетне.

— Но… откъде знаеше, че аз ще…

— Работа на пастора е да знае какво мислят и правят хората. Не си чак такава неразгадаема загадка, Трън Бату.

Минаха под Пищящата порта и тръгнаха през града към майка Море, надолу по огромната скала, върху която стоеше Крепостта. Заслизаха по стъпала, през стръмните, тесните и пълни с народ улички между скупчените нагъсто къщи.

— Не ме водиш към някой от корабите на крал Удил, а? — Глупав въпрос, знаеше го, но сега, след като бе излязла от сянката на Смърт, и мъничкото светлина в края на тунела стигаше да огрее съсипаните ѝ мечти.

Отец Ярви явно не бе в настроение да ги оплаква заедно с нея:

— Радвай се, че не вървиш към гроба си.

Тръгнаха по „Улицата на наковалните“, където Трън бе прекарала безброй дни и часове в зяпане, като прегладнял просяк пред сергията на пекар. Колко пъти бе минавала по нея, качена високо на раменете на баща си, опиянена от гордост, когато ковачите се надпреварваха да го молят на колене да погледне стоката им. Сега всичката изложена на показ лъскава стомана сякаш ѝ се присмиваше.

— Никога няма да бъда воин от Гетланд. — Трън прошепна думите, но слухът на отец Ярви се оказа достатъчно остър.

— Докато си жива на този свят, какво може да станеш и какво ще бъдеш зависи първо от теб самата. — Пасторът потри с пръсти тънкия блед белег на шията си. — Винаги има начин, както ми казваше навремето кралица Лейтлин.

Само споменаването на името накара Трън да изпъне назад увесените си рамене. Вярно, тя не беше воин, но Трън не се сещаше за друг, когото да уважава повече.

— Златната кралица е жена, с която никой мъж не смее да се мери — отвърна тя.

— Така е. — Ярви я изгледа косо. — Научи се да контролираш тази твоя твърдоглавост с малко здрав разум и един ден може да си като нея.

Този ден обаче изглеждаше много далеч в бъдещето. Откъдето и да минаваха, хората свеждаха почтително глави, измърморваха с уважение: „Отец Ярви“ и правеха път на пастора на Гетланд. После, когато зърваха спотайващата се зад гърба му Трън — мърлява и изпаднала в немилост — клатеха сърдито глави. И така, през градските порти и навън през гъмжащото от народ пристанище. Проправяха си път през тълпи от моряци и търговци от всички краища на Разбито море, а някои и от още по-далеч, навеждаха глави под провесените, капещи мрежи на рибарите, пълни с люспест и още мърдащ улов.

— Къде отиваме? — попита Трън.

— Скекенхаус.

Трън закова на място, зяпна от изненада и една количка със стока насмалко да я прегази. През целия си живот не се бе отдалечавала на повече от половин ден път от Торлби.

— Ти ако предпочиташ, остани тук — подхвърли през рамо отец Ярви. — Камъните са приготвени.

Тя преглътна тежко и побърза да го догони:

— Идвам.

— Умна си колкото си и красива, Трън Бату.

Това бе или огромен комплимент, или огромна обида и Трън подозираше, че е последното. Старите дъски на кея затропаха под краката им и Трън видя през пролуките плискащата се в побелелите дървени подпори морска вода. До кея се поклащаше кораб — малък и тесен, с резбовани бели гълъби на носа и кърмата. Ако се съдеше по окачените по протежението на бордовете разноцветни щитове, екипажът бе на борда и корабът беше готов за отплаване.

— Тръгваме веднага?

— Призован съм да се явя пред върховния крал.

— Върховният… крал? — Трън погледна дрехите си, покрити с мръсотия от килията и засъхнала на кори кръв — нейната и тази на Едуал. — Не може ли поне да се преоблека?

— Нямам време за суетата ти.

— Но аз смърдя.

— Ще те теглим на въже зад кораба и ще измием вонята.

— Наистина ли?

Пасторът повдигна озадачено вежда:

— Нямаш никакво чувство за хумор, а?

— Стоенето лице в лице със Смърт ти избива всичкия смях от главата — промърмори Трън.

— А именно тогава имаш най-много нужда от него. — Един набит възрастен мъж размотаваше въжето, с което беше привързана кърмата на кораба, после го хвърли на борда. — Но не се тревожи. Докато стигнем до Скекенхаус ще ти е дошло до гуша от баните, които ти е подготвила майка Море. — Беше боец, личеше си както по стойката и телосложението му, така и по широкото му, белязано от битки, вятър, слънце и дъжд лице.

— Боговете решиха да ми отнемат ръка. — Ярви вдигна кривия израстък, който представляваше лявата му ръка и разклати единствения ѝ пръст. — Но в замяна ми дадоха Рълф. — Той плесна сакатата длан на масивното рамо на възрастния мъж. — И въпреки че не винаги е лесно, смятам, че извадих късмет с тази сделка.