Джо Аберкромби - Половин свят

Беше странна птица пасторът на Гетланд. Мъж пастор бе не по-рядко явление от жена в тренировъчния квадрат. Беше само няколко години по-възрастен от Трън, но имаше очите на стар човек. Очи, видели много неща. Говореха се странни неща за него. Че е седял за кратко на Черния трон, но сам се отказал от него. Че е дал тежка клетва за мъст. Че убил чичо си Одем със същия този извит меч, който неизменно висеше на кръста му. Говореха, че е лукав и коварен като баща Луна, човек, на когото по-добре да нямаш вяра и когото никога да не ядосаш. И сега животът на Трън беше в неговите ръце — или по-скоро ръка, защото другото беше просто уродлив израстък.

— Трън Бату — каза той. — Назована си убиец.

Останала без дъх, Трън успя само да кимне едва.

— Има ли какво да кажеш?

Вероятно сега тя трябваше да изкрещи предизвикателно. Да се изсмее в лицето на Смърт. Казваха, че точно това направил баща ѝ, паднал окървавен в краката на Гром-гил-Горм. Но единственото, което Трън искаше в момента, бе да живее.

— Не исках да го убия — отвърна дрезгаво тя. — Мастър Хъннан изпрати трима наведнъж срещу мен. Не беше убийство!

— Това променя напълно нещата за Едуал.

Така беше, знаеше го. Трън запреглъща сълзите, срамуваше се, но не можеше да спре. Как само ѝ се искаше в този момент никога да не бе стъпвала в тренировъчния квадрат. Да се бе научила да се усмихва порядъчно, да брои монети, точно както искаше майка ѝ. Но с искане не става.

— Моля те, отец Ярви, дай ми шанс. — Тя се вгледа в равнодушните му, хладни, сиво-сини очи. — Ще приема всяко наказание. Ще изкупя вината си както прецениш. Кълна се!

Той повдигна учудено една светлоруса вежда:

— Внимавай какви клетви даваш, Трън. Клетвата оковава като верига. Някога се заклех да отмъстя на убийците на баща ми и тази верига още тегне на раменете ми. И твоята клетва ще тежи.

— Повече от камъните, с които ще ме пребият? — Тя протегна разтворени длани към него, колкото ѝ позволяваха веригите. — Давам слънчева и лунна клетва. Ще ти служа както намериш за добре.

Пасторът сведе поглед към протегнатите ѝ мръсни ръце. Вдигна го отново към обляното ѝ в сълзи лице. Килна леко глава на една страна, като търговец оглеждащ стока. Накрая въздъхна тежко и унило:

— Е, какво пък, така да бъде.

Настъпи мълчание, през което Трън трескаво запрехвърля наум чутото.

— Значи няма да ме пребиеш с камъни?

Пасторът размаха сакатата си ръка и показалецът ѝ се лашна напред-назад.

— Имам проблем с хвърлянето на големите.

Последва ново мълчание, достатъчно дълго, че съмнението да се прокрадне сред първоначалното облекчение.

— Тогава… каква е присъдата ти?

— Ще измисля нещо. Освободи я.

Тъмничарката изсумтя възмутено, сякаш отварянето на килията ѝ нанасяше кръвна обида, но се подчини. Трън разтри зачервената от оковата си китка и не можа да повярва колко лека усещаше ръката си без нея. Толкова лека, че се замисли дали не сънува. Затвори очи, после изпъшка, когато тъмничарката запрати ботушите ѝ към нея и те я удариха в корема. Не беше сън значи.

Не можа да спре да се усмихва, докато ги обуваше.

— Носът ти изглежда счупен — каза отец Ярви.

— Не му е за пръв път. — Ако се отървеше само със счупен нос, щеше да е късметлийка.

— Дай да погледна.

Пасторът е преди всичко лечител, затова Трън дори не трепна, когато той приближи и сбърчил чело, заопипва леко костите на носа ѝ.

— Ау — промърмори тя.

— О, съжалявам, заболя ли те?

— Съвсем малк…

Той натика пръст в едната ноздра, а палецът му натисна силно гърбицата на носа и Трън се свлече на колене. Дъхът ѝ секна, нещо изпука, изпепеляващата болка преряза лицето ѝ и сълзите бликнаха с пълна сила.

— Готово — каза отец Ярви и избърса пръста си в ризата ѝ.

— Богове! — изскимтя Трън, стиснала в шепи лице.

— Понякога малко болка сега спестява много болка после. — Пасторът вече вървеше към вратата и Трън хукна след него. Все още не можеше да повярва, че това не е просто шега.

— Благодаря ти за нежните грижи — промърмори тя, докато минаваше покрай тъмничарката.

Жената я изгледа навъсено:

— Надявам се повече да не са ти нужни.

— Аз също, нищо лично. — Трън последва отец Ярви по тъмния коридор, после нагоре по стълбите и накрая замижа, когато светлината я блъсна в очите.

Може и да имаше само една здрава ръка, но краката му работеха отлично — пасторът наложи убийствено темпо, докато крачеше през двора на Крепостта. Вятърът шепнеше в листата на вековния кедър.