Джо Аберкромби - Половин свят

— И сега остава въпросът с Хилд Бату — каза отец Ярви и споменаването на името накара Бранд да подскочи от страх, като крадец хванат с ръка върху чужда кесия.

— Кой? — попита кралят.

— Дъщерята на Сторн Хедланд — отвърна кралица Лейтлин. — Тя предпочита да я наричат Трън.

— Само дето този път не просто е убола нечий пръст — каза отец Ярви. — Убила е момче в тренировъчния квадрат и е била назована убиец.

— От кого? — провикна се Удил.

— От мен. — Златната катарама, с която беше закопчано наметалото на мастър Хъннан проблесна, когато той пристъпи в снопа светлина в подножието на подиума.

— Мастър Хъннан. — По устните на краля пробяга загадъчна усмивка. — Добре си спомням двубоите ни в тренировъчния квадрат.

— Скъпи спомени, кралю мой, за беда болезнени за мен.

— Ха-ха! Видял си това убийство, значи?

— Изпитвах най-възрастните си ученици, за да отбера достойните за войската ти. Трън Бату беше сред тях.

— Излага се като се опитва да вземе воинско място! — извика една от жените.

— Излага всички ни — додаде друга.

— На бойното поле няма място за жени — изръмжа някой откъм мъжката страна на залата и от двете страни закимаха глави.

— Ами майка Война, нима тя самата не е жена? — Кралят посочи към статуите на върховните богове извисяващи се над подиума. — Ние просто ѝ предлагаме избор. Тя, Майката на врани, избира достойните.

— И тя не избра Трън Бату — каза Хъннан. — Момичето има отровен нрав. — Самата истина, каза си наум Бранд. — Провали се в изпитанието, което ѝ поставих. — Отчасти вярно. — Без да ме послуша се нахвърли и уби момчето, Едуал. — Бранд замига на парцали. Не точно лъжа, но много далеч от истината. — Посивялата брада на Хъннан се люшна в такт с поклащането на главата му. — И ето как загубих двама ученици.

— Много небрежно от твоя страна — обади се отец Ярви.

Кралският оръжейник стисна гневно юмруци, но кралица Лейтлин заговори преди той да успее да отвори уста:

— Какво е наказанието за такова убийство?

— Пребиване с камъни, кралице моя. — Пасторът говореше така равнодушно, сякаш ставаше дума за смачкване на бръмбар, не на човек, още повече човек, когото Бранд познаваше откакто се помни. И мразеше почти оттогава, но не там беше работата.

— Някой ще се застъпи ли за Трън Бату? — прогърмя гласът на краля.

След като ехото от думите му заглъхна, настана гробна тишина. Сега е моментът да направи добро. Да застане в светлото. Бранд огледа залата на боговете. Думите напираха да излязат. Видя Раук на мястото му, усмихваше се. Видя и Сордаф, но месестото му лице беше просто безизразна маска. Никой дори не промърмори.

И Бранд също си замълча.

— Тежка задача е това да заповядаш смъртта на някого, при това толкова млад. — Крал Удил се изправи от Черния трон и залата се изпълни с подрънкване на ризници и шумолене на рокли, когато всички, с изключение на кралицата, коленичиха. — Но не можем да извръщаме глави от това що е редно само защото е трудно.

Отец Ярви се поклони още по-ниско:

— Ще раздам кралското правосъдие според закона.

Удил подаде ръка на Лейтлин и двамата слязоха по стъпалата на подиума. Така въпросът с Трън Бату беше решен, оставаше само пребиването ѝ с камъни.

Бранд не можеше да повярва на ушите си. Беше убеден, че поне едно от всички тези момчета ще каже нещо, като цяло бяха свестни, честни момчета. Или пък Хъннан ще каже своята част от историята такава, точно както се случи, все пак беше уважаван оръжейник. Кралят, или кралицата, ще прозре истината, защото и двамата са мъдри, справедливи хора. Боговете няма да допуснат такава неправда. Някой ще направи нещо.

А може би и те като него чакаха някой друг да сложи нещата в ред.

Кралят закрачи сковано, притиснал към гърдите си извадения от ножницата му меч, а стоманеносивите му очи гледаха право напред. Кралицата вървеше до него и едва доловимото ѝ кимане към човек биваше посрещано като скъп дар, а едничка дума за друг му даваше благословията ѝ да я посети в броячницата ѝ, където да въртят търговия и обсъждат поверителни дела. Двамата приближаваха към Бранд, все повече и повече.

Ударите на сърцето му кънтяха в ушите. Той отвори уста. Когато минаваха покрай него, кралицата извърна за миг към Бранд смразяващия си взор и той засрамен наведе глава. Отминаха.

Сестра му все казваше, че не е негова работа да оправя целия свят. Но ако не той, кой тогава?

— Отец Ярви! — почти извика Бранд и когато пасторът се извърна към него, изграчи едва доловимо — Трябва да говоря с теб.