Джо Аберкромби - Половин свят

До нея крал Удил се наведе напред от Черния трон:

— А същевременно заповядва на островитяни, ванстерландци и на всички останали псета, върху които успее да наложи волята си, да извадят мечове срещу нас.

През множеството от знатни мъже и жени на Гетланд пред подиума на тронната зала премина вълна от гневно негодувание. Допреди седмица Бранд щеше да е сред най-гласовитите от тях.

Но сега в главата му бяха само Едуал, щръкналата от шията му дръжка на дървения меч, кървавата пяна на устата му и онова свинско грухтене, с което я избълва. Последният излязъл от гърлото му звук. А също Трън, олюляваща се на брега, със залепнала за окървавеното ѝ лице коса. И как зяпна с широко отворена уста, когато Хъннан я назова убиец.

— Два от корабите ми в плен! — Един търговец размаха гневно юмрук към подиума и инкрустираният със скъпоценни камъни ключ подскочи на гърдите ѝ. — И не говоря само за загуба на стока, имам хора убити!

— И ванстерландци са минали границата, отново! — долетя плътен глас откъм мъжката страна на залата. — Запалили ферми, отвлекли добри хора от Гетланд в робство!

— Гром-гил-Горм е видян на мястото! — извика друг и самото споменаване на името изпълни купола на Залата на боговете с ехото от сподавени ругатни. — Самият Трошач на мечове!

— Островитяните трябва да платят с кръв — изръмжа един възрастен, едноок воин, — а също ванстерландци и Трошачът на мечове.

— Разбира се, че трябва! — провикна се отец Ярви към разгневеното множество, повдигайки кривата си като щипка на рак ръка, призовавайки към спокойствие, — но въпросът е кога и как. Мъдрият изчаква своя момент, а ние в момента не сме готови за война с върховния крал, ни най-малко.

— Един мъж е или винаги готов за война, — Удил завъртя лекичко топката на дръжката на меча си и острието улови лъч светлина и проблесна в сумрака на залата, — или никога няма да бъде.

Едуал беше от първите. Мъж, който стоеше рамо до рамо с другарите по оръжие. Точно както се очаква от един воин на Гетланд. Това ли заслужи в отплата, да умре?

Трън не даваше пет пари за каквото и да било отвъд върха на носа ѝ, а и ръбът на щита ѝ в топките на Бранд със сигурност не я издигна по-високо в очите му. Но тя се би до последно, въпреки че нямаше никакъв шанс за успех, точно както се очаква от един воин на Гетланд. Заслужи ли тя нейната отплата да я назоват убиец?

Бранд вдигна виновно очи към шестте огромни статуи на върховните богове, приковали в осъдителни погледи Черния трон. Съдеха и него. Сгърчи се плахо под погледите им все едно той беше убил Едуал, все едно той назова Трън убиец. Не беше, просто стоя там и гледа.

Гледа и мълча.

— Върховният крал може да призове половин свят под знамената си срещу нас — занарежда отец Ярви, спокойно и търпеливо, както оръжейникът разяснява основни тактики на най-малките си ученици. — Ванстерландци и тровенландци са положили клетва пред него, инглингци и островитяни се молят на неговия Единствен бог, а баба Вексен сключва нови съюзи с народите от юга. Ние сме обградени от врагове, а ни трябват съюзници, ако ще…

— Стоманата е отговорът — сряза пастора си крал Удил и тонът му беше по-остър от стомана. — Стоманата трябва винаги да е отговорът. Събери мъжете на Гетланд. Ще дадем на тези мършояди, островитяните, урок, който дълго ще помнят. — От дясната страна на залата навъсените мъже изразиха одобрението си с удари с юмруци по облечени в ризници гърди, а жените им, с лъскави от масло коси от другата страна, ги подкрепиха с гневно мърморене.

Отец Ярви склони глава. Негова работа беше да говори с думите на баща Мир, но сега дори той беше останал без думи. Днес царуваше майка Война.

— Така да бъде, стомана.

Нападение, военен поход, точно като в песните. И той сред воините! Някога Бранд щеше да се разтрепери от вълнение само при мисълта. Но сега беше като хванат в капан, стоеше още там, в тренировъчния квадрат, и чоплеше като коричка на рана мисълта за това какво щеше да стане, ако беше постъпил иначе.

Ако не се беше поколебал. Ако беше ударил без милост, както се очаква от един истински воин, щеше да победи Трън и това щеше да е краят. Или пък, ако се беше обадил като Едуал, когато мастър Хъннан изпрати трима срещу един, може би двамата щяха да го разубедят. Но не се обади. Да се изправиш лице в лице с врага на бойното поле се иска смелост, но поне другарите ти са до теб. Да се изправиш лице в лице срещу другарите си — за това се иска съвсем друга смелост. От нея Бранд нямаше.