Анджей Сапковски - Меч на съдбата

— Вярно е. Не пея в бордеи — действат ми потискащо. Жалко, че ти се налага да пееш на такива места. Но какво да се прави. Когато няма талант, публиката не се подбира…

Сега почервеня Лютичето. Оченцето се засмя радостно, неочаквано го прегърна през врата и го целуна по бузата. Вещерът се изненада, но не много. Приятелката по професия на Лютичето не можеше да е много по-непредсказуема от него.

— Лютиче, стар свирачо — каза Еси, без да отпуска прегръдката си. — Радвам се да те видя отново в добро здраве и с всичкия си.

— Ех, Кукличке! — Лютичето хвана девойката за талията, вдигна я и я завъртя така, че роклята й се развя. — Беше прелестна, кълна се, отдавна не бях слушал такъв чудесен сарказъм. Караш се дори по-хубаво, отколкото пееш. А външният ти вид е направо изумителен!

— Колко пъти съм те молила да не ми викаш „Кукличке“! — Еси духна къдрицата си и хвърли поглед към Гералт. — Освен това мисля, че е време да ме представиш на спътника си. Веднага се вижда, че не е от нашето братство.

— Пази Боже — разсмя се трубадурът. — Кукличке, той няма нито глас, нито слух и може да римува само „биене“ с „пиене“. Това е представителят на гилдията на вещерите, Гералт от Ривия. Ела, Гералт, целуни Оченцето по ръчичката.

Вещерът се приближи, без да е много наясно какво да прави. Беше прието да се целуват по ръката — по-точно по ръкавицата — дами от дукеса нагоре, като преди това прилежно се падне на коляно. По отношение на жените с по-ниско обществено положение подобен жест тук, на Юг, се смяташе за еротично двусмислен и поради това се използваше само от близки двойки.

Но Оченцето разсея съмненията му, като охотно му подложи ръката си, отпускайки пръсти надолу. Той я хвана неловко и я целуна. Еси го гледаше с изумителното си око и се изчерви.

— Гералт от Ривия — каза тя. — Виж в каква компания само се движиш, Лютиче.

— За мен е чест — промърмори вещерът, осъзнавайки, че се е увлякъл по красноречието на Дроухард. — Госпожо…

— По дяволите — изсумтя Лютичето. — Не смущавай Оченцето с лозунги и титли. Тя се казва Еси, той се казва Гералт. Край на представянето. Да се захващаме за работа, Кукличке.

— Ако още веднъж ме наречеш „Кукличка“, ще те фрасна по ухото. И към каква работа трябва да преминем?

— Трябва да се договорим как ще пеем. Предлагам да се редуваме с по няколко балади. За ефект. Разбира се, всеки ще пее свои балади.

— Съгласна съм.

— Колко ти плаща Дроухард?

— Не е твоя работа. Кой ще започне?

— Ти.

— Съгласна. А, вижте кой идва! Негово Височество княз Агловал. Точно влиза.

— Ха-ха — зарадва се Лютичето. — Качеството на публиката се повишава. Макар че, от друга страна, на него не може да се разчита. Скъперник. Гералт може да потвърди. Тукашният княз изобщо не обича да плаща. Наема, обаче не плаща.

— Чух някои неща. — Еси погледна Гералт и издуха къдрицата от бузата си. — Говореха на пристанището. Известната Шееназ, нали?

Като отговаряше с кратки кимвания на ниските поклони на струпалите се около входа гости, Агловал почти веднага се приближи до Дроухард и го отведе в ъгъла, давайки му да разбере, че не очаква оказване на почести насред залата. Гералт ги наблюдаваше с крайчеца на окото си. Разговаряха тихо, но си личеше, че и двамата са развълнувани. Дроухард постоянно триеше чело с ръкава си, въртеше глава, почесваше се по шията и задаваше въпроси, а навъсеният княз отговаряше със свиване на раменете.

— Князът изглежда загрижен — каза Еси, приближавайки се към Гералт. — Нима отново любовни проблеми? Започнало от сутринта недоразумение с русалката? А, вещерю?

— Възможно е. — Гералт изгледа накриво поетесата, учуден и кой знае защо раздразнен от въпроса й. — Всеки си има проблеми. Но не всички обичат да се пее за тях по панаирите.

Оченцето пребледня леко, духна къдрицата си и го погледна предизвикателно.

— С това искаш да ме обидиш, или просто да ме уязвиш?

— Нито едното, нито другото. Исках само да изпреваря следващите въпроси относно проблемите на Агловал и русалката. Въпроси, на които не съм упълномощен да отговоря.

— Разбирам. — Красивото око на Еси Давен леко се присви. — Няма да те изправям пред такава дилема. Няма да задам нито един от въпросите, които си бях намислила и които, честно казано, смятах просто за встъпление към приятен разговор. Е, разговор няма да има, така че няма защо да се притесняваш, че съдържанието му ще се изпее на някой панаир. Беше ми много приятно.