Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Лютичето се съсредоточи върху наблюдението на очите и лицата им, чудейки се дали нещо не е свързвало двамата в миналото. Знаеше, че подобни словесни сблъсъци, доказващи взаимно привличане, като тези, които вещерът понякога водеше с магьосничките, много често приключваха в леглото. Но наблюдението, както обикновено, не му даде нищо. Имаше един-единствен начин да разбере дали вещерът е свързан с някого или с нещо: да влезе в точния момент през съответния прозорец.

— Опеката — продължи магьосницата след малко — означава да поемеш отговорността за безопасността на съществото, неспособно да си осигури тази безопасност само. Ако подложиш на опасност своята подопечна… Ако с нея се случи нещастие, ти ще си отговорен за това, Гералт. Само ти.

— Знам.

— Боя се, че все още знаеш твърде малко.

— Тогава ме просветли. Защо изведнъж толкова много лица поискаха да ме освободят от тежестта на тази отговорност, поискаха да поемат задълженията ми и опеката над моята възпитаничка? Какво иска от Цири Съветът на магьосниците? Какво иска от нея някой си Риенс, който вече е убил в Соден и Темерия трима души, които преди две години имаха контакт с мен и момичето? Който за малко да убие Лютичето, опитвайки се да изтръгне информация за нея? Какъв е този Риенс, Филипа?

— Не знам — каза магьосницата. — Не знам какъв е този Риенс. Но, подобно на теб, и аз много искам да узная.

— А този Риенс — обади се неочаквано Шани — дали случайно няма на лицето си белег от изгаряне трета степен? Ако е така, аз знам какъв е той. И знам къде е.

В настъпилата тишина се чу как по водосточния улей до прозореца започваха да почукват първите капки дъжд.

— Не бива да грешим — каза кралят на Редания Визимир, допирайки косата при слепоочието си с пръстите си, окичени с пръстени. — Нямаме право на грешки или непредвидливост.

Събралите се мълчаха. Демавенд, владетелят на Аедирн, седеше отпуснато в креслото си и зяпаше халбата бира, която бе сложил върху търбуха си. Фолтест, господарят на Темерия, Понтар, Махакам и Соден, а от скоро и сеньор-протектор на Бруге, се беше обърнал към прозореца, като по този начин демонстрираше на всички благородния си профил. На противоположната страна на масата седеше Хенселт, кралят на Каедвен, който наблюдаваше участниците в съвещанието с дребните си пронизващи очички, сияещи върху неговото брадато, разбойническо на вид лице. Меве, кралицата на Лирия, замислено си играеше с огромните рубини на огърлицата си, като от време на време изкривяваше многозначително красивите си пълни устни.

— Не бива да грешим — повтори Визимир. — Защото всяка грешка може да ни струва прекалено скъпо. Да се възползваме от чуждия опит. Когато преди петстотин години нашите предци са слезли от корабите на плажовете, елфите също са скрили главите си в пясъка. Отнемали сме им страната късче по късче, а те са отстъпвали, като през цялото време са смятали, че това е последната граница и няма да продължим нататък. Че ще бъдем по-умни! Защото сега дойде нашият ред. Сега ние сме елфите. Нилфгардците са на Яруга, а аз чувам тук да се говори: „Нека си стоят там.“ Чувам: „Няма да продължат по-нататък.“ Но те ще продължат. Пак ви казвам, не бива да повтаряме грешката на елфите!

По стъклата на прозорците отново започнаха да почукват капки дъжд, вятърът нададе вой. Кралица Меве вдигна глава. Стори й се, че чу грачене на гарвани и врани. Но това беше само вятърът. Вятърът и дъждът.

— Не ни сравнявай с елфите — каза Хенселт от Каедвен. — Обиждаш ни с това сравнение. Елфите не са умеели да се бият, бягали са от нашите предци, криели са се в планините и горите. Елфите са отстъпили на прадедите ни Соден. А ние показахме на нилфгардците какво означава да се бият с нас. Не ни плаши с Нилфгард, Визимире, не ни пробутвай пропаганда. Казваш, че нилфгардците са на Яруга? А аз казвам, че се крият оттатък реката като мишка под метла. Защото при Соден им прекършихме гръбнака! Пречупихме ги не само военно, но най-вече в морално отношение. Не знам дали е вярно, че Емхир вар Емрейс тогава е бил против агресия от такъв мащаб и нападението над Цинтра е извършено от някаква враждебна на него партия. Обзалагам се, че ако тогава ни бяха победили, той щеше да крещи „Браво!“ и да раздава привилегии и титли. Но след Соден изведнъж се оказа, че е бил против и за всичко са виновни своеволията на неговите маршали. И полетели глави. По ешафодите потекла кръв. Това е точна информация, не са никакви слухове. Осем демонстративни екзекуции, значително повече по-скромни. Няколко на пръв поглед естествени, но въпреки това загадъчни смъртни случая, голям брой неочаквани оставки. Казвам ви: Емхир се е вбесил и практически е унищожил собствените си командни кадри. Кой сега ще води армията им? Стотниците?