Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Не, не стотниците — изрече студено Демавенд от Аедирн. — А млади и способни офицери, които дълго са чакали такава възможност и които Емхир обучава отдавна. Тези, които старите маршали не са допускали до командването, не са им позволявали да израстват. Тези, които са потушили въстанията в Метина и Назаир и за кратко време са разбили метежниците в Ебинг. Командири, които оценяват ролята на маневрите на заобикаляне във фланг, далечните кавалерийски рейдове, мълниеносните преходи на пехотата, десантите откъм морето. Командири, възприели тактиката на унищожителни удари в определена посока, използващи при обсади на крепости съвременна техника вместо съмнителна магия. Не бива да ги подценяваме. Те напират да форсират Яруга и да докажат, че са научили нещо от грешките на престарелите маршали.

— Ако са научили нещо — сви рамене Хенселт, — няма да преминат през Яруга. Устието на реката на границата между Цинтра и Верден продължава да се контролира от Ервил и трите му крепости: Настрог, Розрог и Бодрог. Тези крепости е невъзможно да бъдат превзети с поход, тук няма да помогне никаква съвременна техника. Флангът ни е защитен също така от флота на Етайн от Цидарис, благодарение на него и на пиратите от Скелиге властваме над крайбрежието. Ярл Крах ан Крайт, както си спомняте, не подписа примирие с нилфгардците и редовно напада и подпалва крайморските селища и фортове в Периферията. Нилфгардците го наричат Тирт ис Муир, Морския глиган. Плашат децата си с него!

— Уплахата на нилфгардските деца няма да ни осигури безопасност — усмихна се накриво Визимир.

— Така е — съгласи се Хенселт. — Ще ни я осигури нещо друго. Без да владее устието на реката и крайбрежието и при положение, че флангът му е оголен, Емхир вар Емрейс няма да може да снабдява с провизии отрядите, които се прехвърлят на десния бряг на Яруга. Какви мълниеносни преходи, какви рейдове на кавалерията? Това е смешно. Три дни след форсирането на реката армията им ще спре да напредва. Половината ще обсадят крепостите, другата половина ще се разпръснат, за да грабят и да търсят фураж и провизии. А когато знаменитата им кавалерия изяде по-голямата част от собствените им коне, ще им устроим втори Соден. По дяволите, чак ми се иска да прекосят реката! Но не се бойте, няма да го направят.

— Да допуснем — обади се изненадващо Меве от Лирия, — че няма да прекосят Ярига. Да допуснем, че Нилфгард просто ще изчаква. Обаче да се замислим това за кого е от полза — за нас или за тях? Кой може да си позволи да чака в бездействие и кой — не?

— Именно! — поде Визимир. — Меве, както винаги, говори малко, но попада точно в същността на проблема. Емхир има време, господа, а ние — не. Нима не виждате какво става? Преди три години Нилфгард откърти един камък от склона на планината и сега спокойно чака лавината. Просто чака, а от склона се посипват все нови и нови камъчета. Защото онзи, първият, се оказа камъкът, който не бива да се пипа. А когато стана ясно, че е достатъчно да бъде побутнат, за да полети, се намериха други, на които лавината им допада като идея. От Сините планини до Бремервод по горите скитат елфически „ударни отряди“ и това вече не е малка партизанска война, а голяма, истинска война. Няма да мине много време и в битката ще се включат и свободните елфи от Долината на Блатхан. В Махакам се бунтуват джуджетата, дриадите от Брокилон стават все по-дръзки. Това е война, широкомащабна война. Вътрешна война. Гражданска. Наша. А Нилфгард чака… Как мислите, за кого работи времето? В ударните отряди на Scoia’tael се бият трийсет-четирийсетгодишни елфи. Но те живеят по триста години! Те имат време, а ние нямаме!

— Scoia’tael се превърнаха в истински трън в задника — призна Хенселт. — Парализират търговията ми и транспорта ми, тероризират фермерите… Трябва да се сложи край на това!

— Ако нехората искат война, ще я получат — вметна Фолтест от Темерия. — Винаги съм бил привърженик на мира и съвместното съществуване, но ако те предпочитат да си опитаме силите, то нека да го направим. Аз съм готов. Наемам се да унищожа за шест месеца „катериците“ в Темерия и Соден. Веднъж вече прадедите ни са заливали земите ни с кръвта на елфите. Смятам това за трагедия, но не виждам друг изход, освен трагедията да се повтори. Елфите трябва да бъдат демилитаризирани.

— Твоите войски ще тръгнат срещу елфите, ако им заповядаш — кимна Демавенд. — Но дали ще тръгнат срещу други хора? Срещу селяните, от които набираш пехотата си? Срещу работниците? Срещу свободните градове? Когато говореше за Scoia’tael, Визимир описа само един камък от лавината. Да, да, господа, не ме гледайте така ококорено! Из селата и градовете вече започва да се говори, че на превзетите от Нилфгард територии селяните, фермерите и занаятчиите живеят по-лесно, по-свободно и по-охолно, че търговските гилдии са получили големи привилегии… Залети сме със стоки от нилфгардските манифактури. В Бруге и Верден нилфгардската валута измества местната. Ако седим със скръстени ръце, ще загинем, затънали във вражди и конфликти, заети с потушаване на бунтове и въстания, постепенно попадайки в зависимост от икономическото могъщество на Нилфгард. Ще се задушим в собствените си земи, защото Нилфгард ни препречва пътя на юг, а ние трябва да се развиваме, трябва да бъдем експанзивни, защото в противен случай тук няма да има място за внуците ни!