Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Тя се хвърли на шията му, веднага, без да мисли. Хвана дланта му, с рязко движение я сложи на шията си, под косите. Раменете й се разтрепериха, прониза я такава наслада, че тя едва не закрещя. За да сдържи и потисне вика си, тя намери устните му със своята уста, долепи я до тях. Трепереше, силно притисната в него, възбуждаше се все повече и повече, изпадаше в забрава.

Но Гералт я погледна.

— Трис… Моля те…

— Ох, Гералт… Толкова много…

— Трис. — Той деликатно я отдръпна от себе си. — Не сме сами… Идват насам.

Тя погледна към входа. Забеляза сенките на приближаващите се вещери едва след малко, чу шума от стъпките им още по-късно. Е, слухът й, който тя смяташе за остър, не можеше да се конкурира с този на вещерите.

— Трис, детето ми!

— Весемире.

Да, Весемир беше наистина стар. Кой знае дали не беше по-стар дори от самия Каер Морхен. Но вървеше към нея с бърза, енергична и пружинираща крачка, ръкостискането му беше здраво, а дланите — силни.

— Радвам се, че те виждам отново, дядо.

— Целуни ме. Не, не по ръката, малка вещице. Ще ми целуваш ръката, когато легна на смъртния си одър. Което сигурно ще се случи скоро. Ох, Трис, добре че дойде… Кой ще ме излекува, ако не ти?

— Да те излекувам? От какво? Сигурно от вдетиняването ти? Махни си ръката от задника ми, старче, за да не ти подпаля сивата брада!

— Прости ми. Все забравям, че вече си пораснала и не мога да те слагам на колене и да те пошляпвам. Що се отнася до здравето ми… Ох, Трис, старост нерадост. Така ме болят костите, че ми се вие. Ще помогнеш ли на стареца, дете?

— Ще помогна. — Магьосницата се освободи от мечите обятия и хвърли поглед към съпровождащия Весемир вещер. Той беше млад, изглеждаше връстник на Ламберт. Беше с къса черна брада, която обаче не можеше да скрие белезите от едра шарка. Това беше доста необичайно, защото вещерите обикновено имаха висок имунитет против заразни болести.

— Трис Мериголд, Коен — представи ги един на друг Гералт. — Коен прекарва първа зима с нас. Той е от север, от Повис.

Младият вещер се поклони. Имаше необичайно светли жълто-зелени ириси, а прорязаните с червени нишки очни лещи говореха за тежко, проблемно протичане на мутацията на очите.

— Да вървим, дете — каза Весемир, като я хвана за ръката. — Конюшнята не е място за посрещане на гости. Но нямах търпение да чакам.

На двора, на завет между порутените крепостни стени, Цири тренираше под ръководството на Ламберт. Балансирайки ловко върху закачена на вериги греда, тя с меч в ръка нападаше кожен чувал, привързан с ремъци така, че да наподобява човешко тяло. Трис застана да погледа.

— Лошо! — съскаше Ламберт. — Прекалено се приближаваш. И не удряй където ти падне! Нали ти казах, със самия връх на меча — в сънната артерия. Къде се намира сънната артерия на хуманоидите? Върху темето ли? Какво ти става? Съсредоточи се, принцесо!

„Ха! — помисли си Трис. — Значи това е истина, не е легенда. Това е тя. Правилно предположих.“

Реши да атакува незабавно, без да позволи на вещера да извърта.

— Прочутото Дете на изненадата? — възкликна тя, сочейки Цири. — Изглежда, сериозно сте се заели да изпълнявате повелите на съдбата и предопределението? Но май сте объркали приказките, момчета. В приказките, които са ми разказвали на мен, просякините и сирачетата стават принцеси. А тук, както виждам, се опитвате да превърнете принцеса във вещерка. Не ви ли се струва, че това е малко рисковано?

Весемир погледна Гералт. Белокосият вещер мълчеше, лицето му не изразяваше нищо, той не реагира дори с трепване на клепачите на безгласната молба за подкрепа.

— Не е така, както си мислиш — отговори старецът. — Гералт я доведе тук миналата есен. Тя няма никого освен… Трис, как да не повярваш в предопределението, когато…

— Какво общо имат предопределението и размахването с меча?

— Учим я да владее меча — отговори тихо Гералт, като се обърна към магьосницата и я погледна право в очите, — защото на какво друго можем да я научим? Не умеем нищо друго. Предопределение или не, Каер Морхен сега е неин дом. Поне за известно време. Тренировките и фехтовката я забавляват, поддържат я в добро здраве и добра форма. Помагат й да забрави преживяната трагедия. Сега това е неин дом, Трис. Тя няма друг.

Трис издържа на погледа на Гералт.

— Множество цинтрийци — отвърна тя — след поражението избягаха във Верден, в Бруге, в Темерия, на остров Скелиге. Сред тях има велможи, барони, рицари. Приятели, роднини… както и настоящи… поданици на това момиче.