Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Известно ми е — каза тя, стискайки юмруци. — Даже много добре ми е известно. А къде е самият Нилфгард? Не виждам тук такава страна. Не се е събрал на картата, така ли? Тогава дай по-голяма!

— Хммм… — Яре почеса брадавицата на брадичката си. — Нямам такива карти… Но знам, че Нилфгард е някъде по-далеч на юг… Горе-долу тук. Така мисля.

— Толкова далеч? — учуди се Цири, гледайки към мястото на пода, което той беше посочил. — Значи чак оттам са дошли? А по пътя са завладели другите страни?

— Точно така. Завладели са Метина, Маехт, Назаир, Ебинг, всички кралства на юг от планината Амел. Сега нилфгардците наричат всички тези кралства, както и Цинтра и Горен Соден, провинции. Но не успяха да превземат Долен Соден, Верден и Бруге. Тук, при Яруга, войските на Четирите кралства ги спряха, след като ги победиха в битка…

— Знам, учила съм история. — Цири удари по картата с разперената си длан. — Е, Яре, говори ми за войната. Клекнали сме над политическата география. Хайде, прави изводи и извличай аналогии от каквото поискаш. Слушам те.

Момчето изсумтя, изчерви се и се зае да обяснява, сочейки съответните райони с върха на гъше перо.

— Сега границата между нас и превзетите от Нилфгард територии минава, както виждаш, през река Яруга. Това е на практика непреодолима преграда. Тя почти никога не замръзва, а в дъждовните сезони приижда толкова вода, че тя се разлива на почти миля широчина. В много дълъг участък, ето тук, тя тече между стръмни недостъпни брегове, сред скалите на Махакам…

— Страните на джуджетата и гномите?

— Да. Затова Яруга може да се форсира само тук, в долното течение, в Соден, и тук, в средното течение, в Дол Ангра…

— И точно в Дол Ангра беше този инци… Инцидент?

— Почакай. Сега ти обяснявам защо нито една армия не е в състояние да форсира река Яруга. И двете достъпни долини, през които винаги са минавали армиите, са силно укрепени и защитени както от нас, така и от нилфгардците. Погледни картата. Виж колко крепости има тук. Гледай — тук е Верден, тук е Бруге, тук са островите Скелиге…

— А какво е това? Голямото бяло петно?

Яре се приближи към нея, тя усети топлината на коленете му.

— Гората Брокилон — отвърна той. — Това е забранен район. Кралството на горските дриади. Брокилон също защитава фланга ни. Дриадите няма да пропуснат никого оттам, включително и нилфгардците.

— Хммм… — Цири се наведе над картата. — Това е Аедирн… И град Венгерберг… Яре! Веднага престани!

Момчето бързо отдръпна устните си от косите й и почервеня като пеония.

— Не искам да правиш това с мен!

— Цири, аз…

— Дойдох при теб по сериозна работа, като магьосница при учен — изрече тя със студенина и достойнство, имитирайки точно тона на Йенефер. — Дръж се както подобава!

„Ученият“ се смути още повече, а изражението му беше толкова глупаво, че „магьосницата“ с усилие сдържа смеха си, когато отново се наведе над картата.

— От цялата тази твоя география — каза тя — засега нищо не е ясно. Говориш ми за река Яруга, но нали нилфгардците вече веднъж са минавали на другия бряг? Какво ще им попречи да го направят отново?

— Тогава — изкашля се Яре, бършейки своето внезапно изпотило се чело — против тях са се биели само Бруге, Соден и Темерия. Сега сме се обединили в съюз. Като в битката при Соден. Четирите кралства. Темерия, Редания, Аедирн и Каедвен…

— Каедвен — повтори важно Цири. — Да, знам от какво се състои този съюз. Крал Хенселт от Каедвен оказва специална тайна помощ на крал Демавенд от Аедирн. Тази помощ се превозва в бъчви. А когато крал Демавенд подозира някого в предателство, пълни бъчвите с камъни. Устройва капани…

Сепна се, спомняйки си, че Гералт й беше забранил да разказва за събитията в Каедвен. Яре я погледна подозрително.

— Вярно ли? А откъде знаеш тези неща?

— Четох ги в книгата на маршал Пеликан — изсумтя тя. — И в други аналогии. Разказвай какво е станало в този Дол Ангра, или както там се казва. Но първо ми покажи къде е.

— Тук. Дол Ангра е обширна долина, път, водещ на юг, през кралствата Лирия и Ривия до Аедирн, а по-нататък — до Долината на Блатхан и до Каедвен. А през Долината Понтар — и до нас, до Темерия.

— И какво е станало там?

— Стигнало се е до битка. Като че ли. Не знам много за това. Но така се говореше в замъка.

— Ако се е стигнало до битка — намръщи се Цири, — значи е започнала война! Така че какви ми ги говориш?

— Не за първи път се стига до сблъсъци — поясни Яре, но момичето виждаше, че увереността му постепенно го напуска. — На границата често се случват инциденти. Но те нямат значение.