Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Е? — подхвърли тя нетърпеливо. — Ще кажеш ли най-накрая или не?

— Няма какво да ти казвам. Няма да има никаква война. Всичко това са слухове.

— Аха! — изсумтя тя. — Значи князът праща глашатаи за собствено забавление? Войската се разхожда по пътищата от скука? Не извъртай, Яре! Ти ходиш и в града, и в замъка — не може да не знаеш нещо!

— Защо не попиташ госпожа Йенефер?

— Госпожа Йенефер е заета с по-сериозни неща — изсумтя Цири, но веднага започна да се усмихва по-мило и запърха с мигли. — Ох, Яре, кажи ми, моля те! Ти си толкова умен! Говориш толкова красиво и мъдро, мога да те слушам с часове! Моля те, Яре!

Юношата се изчерви, а погледът му стана още по-отнесен и лепкав. Цири въздъхна крадешком.

— Хммм… — Яре пристъпи от крак на крак и размаха неуверено ръце, явно не знаейки какво да прави с тях. — Какво мога да ти кажа? Наистина, хората в града говорят, тях ги вълнува това, което става в Дол Ангра… Но няма да има война, със сигурност. Можеш да ми вярваш.

— Разбира се, че мога — усмихна се тя. — Но искам да знам откъде си толкова сигурен? Както знам, не влизаш в Съвета на княза. А ако вчера са те назначили за воевода, похвали се. Ще те поздравя.

— Изучавал съм исторически трактати — изчерви се Яре. — От тях може да се научи повече, отколкото ако си част от Съвета. Четох „История на войната“, написана от маркиз Пелиграм, „Стратегия“ на дюк Де Руйтер, „Предимствата на леката реданска кавалерия“ на Бронибор… И разбирам достатъчно от настоящата политическа ситуация, за да мога да си направя изводи по аналогия. Знаеш ли какво е това аналогия?

— Разбира се — излъга Цири, махайки стрък трева от катарамата на обувката си.

— Ако историята на предишните войни — момчето заби поглед в тавана — се наложи върху настоящата политическа география, може лесно да се проумее, че дребни погранични инциденти като този, който стана в Дол Ангра, са случайни и не играят роля. Ти, след като изучаваш магия, предполагам, си запозната с политическата география?

Цири не отговори, замислено прехвърляйки сложените на масата пергаменти. Разгърна няколко страници на голяма книга, подвързана с кожа.

— Остави, не пипай! — притесни се Яре. — Това е ужасно ценно, уникално произведение.

— Няма да го изям.

— Ръцете ти са мръсни.

— По-чисти са от твоите. Слушай, имаш ли някакви карти?

— Имам, но са в сандъка — отговори бързо момчето, обаче след като видя гримасата на Цири, въздъхна, махна свитъците пергамент от сандъка, вдигна капака, клекна и започна да рови из съдържанието.

Цири се въртеше на стола, размахваше крака и продължаваше да разлиства книгата. От страниците изведнъж се плъзна лист с картинка, на която беше изобразена жена с навити на спирала къдрици, напълно гола, прегръщаща се страстно с гол брадат мъж. Изплезила език, девойката дълго време въртя рисунката, опитвайки се да разбере коя е горната, и коя — долната й част. Най-накрая откри най-съществената подробност в картинката и се разкикоти. Яре се приближи с огромен брой свитъци под мишницата си, изчерви се, безмълвно взе от нея рисунката и я скри под затрупалите масата пергаменти.

— Страшно ценно и уникално произведение — подигра му се Цири. — Значи такива аналогии изучаваш? И много ли подобни рисунки има там? Интересно, книгата се нарича „Лечение и изцеляване“. Иска ми се да знам какви болести се лекуват по този начин?

— Ти умееш да четеш Старите руни? — смая се момчето и въздъхна сконфузено. — Не знаех.

— Има още много неща, които не знаеш — вирна носле тя. — Какво си мислеше? Аз не съм някаква си послушница, която се занимава с кокошките. Аз съм… магьосница. Е, покажи ми най-накрая тази карта!

Клекнаха, придържайки с ръце и колене непослушния свитък, упорито стремящ се да се навие отново на руло. Най-накрая Цири притисна единия ъгъл с крака на стола, а Яре сложи върху другия тежка книга, озаглавена „Животът и деянията на великия крал Родовид“.

— Хммм… каква неясна е тази карта! Изобщо не мога да се ориентирам в нея… Къде сме ние? Къде е Еландер?

— Тук — посочи той с пръст. — Тук е Темерия. Това е Визима, столицата на нашия крал Фолтест. Тук, в Долината Понтар, е княжество Еландер. А тук… да, ето тук е нашият храм.

— А какво е това езеро? Ние тук нямаме никакви езера.

— Това не е езеро. Това е мастилено петно.

— Аха. А тук… Това е Цинтра. Нали?

— Да. На юг от Заречие и Соден. Ето тук тече река Яруга, която се влива в морето точно при Цинтра. Тази страна, не знам дали ти е известно, сега е превзета от нилфгардците…