Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Знаех, че няма да разбереш.

— Няма да разбера, наистина. Никога. Но знам за какво става въпрос. Вашите велики дела, вашите войни, вашата борба за спасение на света… Вашата цел, която оправдава средствата… Заслушай се, Филипа. Чуваш ли тези крясъци? Тези котки се бият заради техните велики дела. За абсолютната власт над купчина боклуци. Това не е шега работа, там се лее кръв и летят късове козина. Там се води война. Но мен тези две войни, котешката и вашата, не ме засягат ни най-малко.

— Само така ти се струва — изсъска магьосницата. — Всичко това ще засегне и теб, при това много по-рано, отколкото предполагаш. И ти ще се изправиш пред необходимостта да направиш избор. Ти си се забъркал с предопределението много по-надълбоко, отколкото очакваш, мили мой. Мислеше, че си поел опеката над дете, малко момиче. Сгрешил си. Ти си приютил пламъка, от който всеки момент може да се подпали нашият свят. Нашият свят — моят, твоят, на останалите. И ще ти се наложи да избираш. Като мен. Като Трис Мериголд. Както на Йенефер й се е наложило да избира. Защото Йенефер вече е направила избора си. Твоето предопределение е в ръцете й, вещерю. Ти сам й го даде.

Вещерът се олюля. Шани извика и се изтръгна от ръцете на Лютичето. Гералт я спря с жест. Застана здраво на краката си и погледна право в тъмните очи на Филипа Ейлхарт.

— Моето предопределение — изговори той с усилие. — Моят избор… ще ти кажа какво избрах, Филипа. Няма да позволя да забъркате в мръсните си машинации Цири. Предупреждавам те. Който се осмели да навреди на Цири, ще завърши като тези четиримата, които лежат тук. Няма да се заклевам. Нямам в какво да се закълна. Просто те предупреждавам. Ти ме обвини, че съм лош опекун, че не мога да защитя това дете. Ще го защитавам. Както умея. Ще убивам. Ще убивам безмилостно…

— Вярвам ти — усмихна се магьосницата. — Вярвам ти, че ще убиваш. Но не днес, Гералт. Не и сега. Защото само след минута ще изгубиш съзнание от загуба на кръв. Шани, готова ли си?

— Чуйте какво ще ви кажа — обади се неочаквано Йола Втора, оставяйки кошницата със зърно на бедрото си. — Ще има война. Така каза княжеският иконом, когато дойде за сирене.

— Война? — Цири отметна косите от челото си. — С кого? С Нилфгард?

— Не чух — призна си послушницата. — Но икономът каза, че нашият княз е получил указ от самия крал Фолтест. Разпращат го на всички, а пътищата са черни от войски. Олеле! Какво ли ще става?

— Ако има война — каза Еурнейд, — то със сигурност ще е с Нилфгард. С кой друг? Отново! Богове, това е ужасно!

— А не преувеличаваш ли с тази война, Йола? — Цири отсипа от зърната на кокошките и токачките, щъкащи наоколо в подвижна, шумна маса. — Може би просто е отново хайка за Scoia’tael?

— Майка Ненеке попита същото иконома — съобщи Йола Втора. — А икономът отговори, че този път не става въпрос за „катериците“. Замъците и крепостите май са получили заповеди да трупат запаси от провизии за в случай на обсада. А нали елфите нападат в горите, не обсаждат замъци! Икономът попита дали храмът може да даде повече сирене и други продукти. За да се запасят в замъка. Искаше и гъши пера. Каза, че им трябват много гъши пера — за стрели. За да стрелят с лъкове, разбирате ли? О, богове! Ще имаме много работа! Ще видите! Ще затънем в работа до ушите!