Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Иззад ъгъла се появи Риенс. Вещерът веднага разпозна вълшебника, макар и да не го беше виждал никога по-рано. Белегът от изгаряне, подарък от Йенефер, беше скрит под сянката, хвърляна от качулката.

Риенс беше сам. Ескортът му не се появи, остана скрит в уличката. Гералт веднага разбра защо. Риенс знаеше кой го очаква в дома на знахаря. Той очакваше засада и все пак беше дошъл. Вещерът се досети защо. И то още преди да чуе тихото свистене на меча, изтеглен от ножницата. „Добре — помисли си. — Ако искате това — добре.“

— Приятно е човек да е на лов след теб — изрече тихо Риенс. — Няма нужда да те търсят. Ти сам отиваш там, където искат да бъдеш.

— Същото може да се каже и за теб — отговори спокойно вещерът. — Ти дойде тук. Исках да си тук и ти дойде.

— Сигурно си притиснал здравата Мирман, щом ти е разказал за амулета и ти е показал къде е скрит. И по какъв начин да се активира, за да изпрати сигнал. Но това, че амулетът, освен че уведомява, също и предупреждава, Мирман не го знаеше и не е можел да ти го каже, дори и да го изпечеш на тлеещи въглени. Раздадох много такива амулети. Знаех, че рано или късно ще се натъкнеш на някой от тях.

Иззад ъгъла излязоха четирима души. Движеха се бавно и безшумно. При това през цялото време оставаха в сянка и държаха извадените си мечове по такъв начин, че блясъкът на остриетата да не издава положението им. Вещерът, разбира се, виждаше прекрасно всичко. Но не реагира по никакъв начин. „Добре, убийци — помисли си той. — Щом искате това, ще го получите.“

— Чаках те — каза Риенс, без да помръдва от мястото си — и те дочаках. Възнамерявам най-накрая да те изтрия от лицето на земята, отвратителен изрод.

— Ти възнамеряваш? Надценяваш се. Ти си само оръдие. Главорез, нает от други, за да изпълниш нечистоплътната им поръчка. Кой те нае, лакей?

— Прекалено много искаш да знаеш, мутант. Наричаш ме лакей? А знаеш ли какво си ти? Купчина лайна, лежаща на пътя, която по-скоро трябва да се изгребе, защото някой не иска да си изцапа обувките с теб. Не, няма да ти кажа точно кой, макар че бих могъл. Затова пък ще ти кажа нещо друго, за да има над какво да помислиш по пътя към пъкъла. Вече знам къде се намира копелето, което толкова закриляш. И знам къде е твоята вещица, Йенефер. Моите покровители не се интересуват от нея, но аз изпитвам особено отвращение към тази курва. Веднага щом приключа с теб, ще се заема с нея. Уверявам те, че ще съжалява за своите фокуси с огъня. И ако знаеш само как ще съжалява! Доста продължително.

— А това вече не биваше да го казваш — усмихна се зловещо вещерът. Вече чувстваше еуфорията от боя, предизвикана от еликсира, влизащ в реакция с адреналина. — Преди да го кажеш, все още имаше шансове да оцелееш. Сега нямаш.

Силно треперене на амулета го предупреди за внезапно нападение. Той отскочи и мълниеносно извади меча си, покритото с руни острие отби и унищожи насочената срещу него рязка, парализираща вълна от магическа енергия. Риенс отстъпи, вдигна ръка, но в последния момент се уплаши. Не се опита да повтори заклинанието, а бързо се скри навътре в уличката.

Вещерът не успя да го последва — срещу него се нахвърлиха и четиримата, които мислеха, че са скрити в сенките. Мечовете им проблеснаха.

Това бяха професионалисти. И четиримата. Опитни, ловки, сработили се помежду си професионалисти. Нападнаха го по двойки — двама отляво и двама отдясно. При това единият винаги се криеше зад гърба на другия. Вещерът избра двамата отляво. Яростта надделя над предизвиканата от еликсира еуфория.

Първият убиец финтира и отскочи, за да даде възможност на втория, който стоеше зад гърба му, да нанесе коварен удар. Гералт се завъртя в пирует, плъзна се покрай тях и посече втория с върха на меча си през тила, шията и гърба. Беше разгневен и ударът беше силен. По стената плисна кървав фонтан.

Първият мълниеносно отстъпи, правейки място на следващата двойка. Тези двама се разделиха по време на атаката и нанесоха удари с мечовете си от двете посоки по такъв начин, че само единият от ударите можеше да бъде париран — другият трябваше да попадне в целта. Гералт не парира, а се завъртя в пирует и се озова между тях. За да не се сблъскат с него, на двамата им се наложи да излязат от ритъма на заучените стъпки. Единият успя да се извърти в мек котешки финт и ловко да отскочи. Вторият не успя. Загуби равновесие, обърна се с гръб към Гералт. Вещерът се завъртя в обратен пирует и със замах посече противника си през кръста. Беше разгневен. Усети как острият вещерски меч разсича гръбначния стълб на убиеца. Из уличките заехтя див вой. Двамата останали бандити го нападнаха моментално и го засипаха с удари, които той успяваше да парира с голямо усилие. Направи пирует и отскочи от блещукащите остриета. Но вместо да се облегне с гръб на стената и да се защитава, нападна.