Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Вилгефорц обърна глава към нея. „Сега ще смениш тактиката — помисли си Тисая. — Ти си играч, доловил със слуха си какви кокалчета се хвърлят на масата. Ще смениш тактиката. Ще удариш в друга посока.“

Вилгефорц не откъсваше поглед от нея.

— Имаш право — изрече той кротко. — Имаш право, Тисая. Войната с Нилфгард е едно, но избиването на нехора е съвсем друго, не бива да го наблюдаваме безучастно. Предлагам да свикаме Събор, всеобщ Събор, на всички до маестро трета степен включително, а също и на онези, което след Соден са включени в кралските съвети. На Събора ще ги призовем да бъдат благоразумни и ще поискаме да обуздаят монарсите.

— Одобрявам този план — каза Теранова. — Да свикаме Събор и да им напомним към кого трябва да са лоялни на първо място. Имайте предвид, че сега дори някои членове на нашия Съвет са съветници на крале. На крале служат Кардуин, Филипа Ейлхарт, Феркарт, Радклиф, Йенефер…

Когато чу последното име, Вилгефорц потрепна. Вътрешно, разбира се. Но Тисая де Врие беше архимагистър. Тисая долови мисъл, импулс, изпратен от магическата апаратура до две лежащи на масата книги. Двете книги бяха невидими, скрити с магия. Магьосницата се концентрира и проби прикритието.

„Aen Ithlinnespeath“, предсказанието на Ithlinne Aegli aep Aevenien, елфическата пророчица. Предсказание за края на цивилизацията, пророчество за гибел, разрушения и завръщане на варварството, които ще настъпят заедно с идването на ледени маси от границата на вечния мраз. А другата книга… Много стара… Повредена… „Aen Hen Ichaer“… Старата кръв… Кръвта на елфите?

— Тисая? Ти какво мислиш?

— Подкрепям. — Магьосницата оправи пръстена си, който се беше обърнал наопаки върху пръста й. — Подкрепям предложението на Вилгефорц. Нужен е Събор. Колкото се може по-скоро.

„Метал — камък — кристал… — помисли си тя. — Търсиш Йенефер? Защо? И какво общо има Йенефер с пророчеството на Итлина? И със Старата кръв на елфите? Какво си замислил, Вилгефорц?“

Извинете , каза телепатично Лидия ван Бредеворт, влизайки безшумно в стаята. Магьосникът се изправи.

— Простете — каза той, — но това е спешно. От вчера чакам това писмо. Няма да отнеме много време.

Артауд се прозина, потисна оригването си, посегна към гарафата. Тисая погледна към Лидия. Лидия се усмихна. С очи. Не можеше по друг начин.

Долната половина на лицето на Лидия ван Бредеворт беше илюзия.

Четири години по-рано, по нареждане на Вилгефорц, нейния маестро, Лидия взе участие в изследването на свойствата на артефакт, намерен при разкопките на древен некропол. Артефактът се оказа защитен от могъщо заклинание. Активизира се само веднъж. От петимата магьосници, участващи в експеримента, трима загинаха на място. Четвъртият загуби очите си и двете си ръце и полудя. Лидия се отърва с изгаряния, изкълчена челюст и мутация на гръкляна и гърлото, които все още се съпротивляваха ефективно на опитите да бъдат регенерирани. Така че се наложи да се приложи силна илюзия, за да не изпадат в несвяст хората при вида на лицето й. Това беше много силна, майсторски направена илюзия, трудна за пробиване дори от Избраните.

— Хм… — Вилгефорц остави писмото. — Благодаря, Лидия.

Лидия се усмихна. Пратеникът чака отговор , съобщи тя.

— Няма да има отговор.

Разбирам. Ще се разпоредя да приготвят стаите за гости.

— Благодаря. Тисая, Артауд, извинете за няколкоминутното забавяне. Да продължим. Докъде бяхме стигнали?

„Доникъде — помисли си Тисая де Врие. — Но аз те слушам внимателно. Рано или късно ще стигнеш до въпросите, които наистина те интересуват.“

— А, да — започна бавно Вилгефорц. — Сещам се за какво исках да си поговорим. За членовете на Съвета с най-малък стаж. За Феркарт и Йенефер. Доколкото ми е известно, Феркарт е свързан с Фолтест от Темерия и влиза в кралския му съвет заедно с Трис Мериголд. А с кого е свързана Йенефер? Ти каза, Артауд, че тя е една от онези, които служат на крале.

— Артауд преувеличи — изрече спокойно Тисая. — Йенефер живее във Венгерберг, така че Демавенд понякога се обръща към нея за помощ, но не си сътрудничат постоянно. Със сигурност не може да се твърди, че тя служи на Демавенд.

— Как е зрението й? Надявам се, че всичко е наред?

— Да. Наред е.

— Това е хубаво. Много хубаво. Безпокоях се… Знаете ли, исках да се свържа с нея, но се оказа, че е отпътувала нанякъде. Никой не знае къде.

„Камък — метал — кристал — помисли си Тисая де Врие. — Всичко, което носи Йенефер, е активно и неоткриваемо чрез психонаблюдение. Няма да я намериш по този начин, драги мой. Ако Йенефер не пожелае да се знае къде е, никой няма да узнае.“