Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

Когато Ловът си отиде и облаците се разсеяха, хората видяха луната — малка, както винаги по време на равноденствие. Но тази нощ имаше кървав цвят.

Обикновените хора имаха множество обяснения за феномена на Еквинокциите, които, между другото, се различаваха доста помежду си в зависимост от спецификата на регионалната демонология. Астролозите, друидите и магьосниците също си имаха свои обяснения, но в повечето случаи — погрешни, колкото да се отбие номерът. Малко, невероятно малко бяха хората, умеещи да свържат това явление с реалните факти.

На островите Скелиге, например, някои суеверни хора сметнаха шокиращите явления за предвестник на Tedd Deireadh , краят на света, предшестван от битката Ragh nar Roog , финалният сблъсък между Светлината и Мрака. Стремителният ураган, разтърсил острова в нощта на Есенното слънцестоене, беше сметнат от суеверните за вълна, задвижвана от носа на чудовищния, построен от ноктите на трупове дракар 3 3 Дракар — дървен викингски кораб с формата на дракон. — Б.пр. на Наглфар от Морхог, предвождащ армия от призраци и демони на Хаоса. Но по-просветените или по-добре информирани хора свързваха безумието на небесата и морето със злата магьосница Йенефер и ужасната й смърт. Други — още по-добре информирани — виждаха в бушуващото море знак, че в този момент умира някой, в чиито вени тече кръвта на кралете на Скелиге и Цинтра.

Тази нощ на есенната Еквинокция беше нощ на кошмари и привидения, нощ на внезапни пробуждания върху смачканите и мокри от пот чаршафи. Виденията и събужданията не се разминаха дори и на най-светлите личности — в Нилфгард, Града на Златните кули, се събуди с вик император Емхир вар Емрейс. На Север, в Лан Ексетер, скочи от леглото си крал Естерад Тисен, събуждайки съпругата си, кралица Зулейка. В Третогор падна от леглото и сграбчи камата си супершпионинът Дийкстра, като при това събуди съпругата на министъра на финансите. В замъка Монтекалво скочи от чаршафите си от дамаска магьосницата Филипа Ейлхарт, но без да събуди съпругата на граф де Ноалие. Събудиха се — повече или по-малко внезапно — джуджето Ярпен Зигрин в Махакам, старият вещер Весемир в планинската крепост Каер Морхен, банковият служител Фабио Сахс в град Горс Велен, ярлът Крах ан Крайт на борда на дракара „Рингхорн“. Събуди се магьосницата Фрингила Виго в замъка Боклер, събуди се жрицата Сигрдрифа в храма на богинята Фрея на остров Хиндарсфял. В обсадената крепост Марибор се събуди Даниел Ечевери, граф на Гарамоне. Зивик, десетник от Кафявата рота, се събуди във форт Бан Глеан. Събуди се търговецът Доминик Бомбастус Хувенагел в градчето Клармон. И много, много други.

Но малцина бяха онези, които успяха да свържат тези явления и феномени с истински, конкретен факт. И с конкретна личност. Така се получи, че трима от тях прекараха нощта на есенната Еквинокция под един покрив. В храма на богинята Мелителе в Еландер.

— Козодои… — простена писарят Яре, вторачил се в тъмнината, спуснала се над храмовия парк. — Сигурно са хиляди, цели облаци… Врещят за нечия смърт… За нейната смърт… Тя умира…

— Не говори глупости! — Трис Мериголд се обърна рязко и вдигна юмрук — за момент изглеждаше, че ще удари или бутне момчето в гърдите. — Да не вярваш в глупави суеверия? Краят на септември е, козодоите се събират на групи, преди да отлетят. Напълно естествено е!

— Тя умира…

— Никой не умира! — извика магьосницата. — Никой, ясно ли ти е? Престани да плещиш глупости!

В коридора на библиотеката прииждаха послушнички, разбудени от нощната тревога. Лицата им бяха сериозни и бледи.

— Яре — Трис се успокои, сложи ръката си върху рамото на момчето и силно го стисна, — ти си единственият мъж в храма. Всички гледаме към теб, търсим в теб помощ и опора. Не можеш да си позволиш да се страхуваш, не можеш да си позволиш да се паникьосваш. Овладей се. Не ни разочаровай.

Яре въздъхна дълбоко, опитвайки се да успокои треперенето на ръцете и устните си.

— Това не е страх — прошепна той, отклонявайки поглед от очите на магьосницата. — Не се страхувам, тревожа се! За нея. Сънувах…

— Аз също сънувах — стисна устни Трис. — Сънували сме едно и също — аз, ти и Ненеке. Но за това — никому нито дума.

— Кръвта върху лицето й… Толкова много кръв…

— Помолих те да мълчиш. Ненеке идва.

Върховната жрица се приближи към тях. Лицето й беше уморено. Отговори на безмълвния въпрос на Трис с поклащане на главата. Забеляза, че Яре се готви да каже нещо, и го изпревари: