Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 1)

— Картина?

— Да. Сънувам добре по картини.

— О — усмихна се Нимуе. — Ако картина ще помогне, тогава няма да има проблеми. Ако вече си приключила със закуската, да вървим, най-добра сънувачко и втора сред ониромантките. Ще е добре незабавно да ти разясня останалите причини, поради които избрах за асистентка точно теб.

От каменните стени лъхаше хлад, от който не спасяваха нито тежките гоблени, нито потъмнялата от времето ламперия. Каменният под изстудяваше стъпалата дори през подметките на пантофите.

— Зад тези стени — посочи небрежно Нимуе — е лабораторията. Както ти казах, можеш да я използваш, когато пожелаеш. Препоръчвам ти да си крайно внимателна. Умереността е препоръчителна, особено при опитите да се накарат метлите да носят вода.

Кондвирамурс учтиво се усмихна, макар и това да беше остаряла шега. Всички наставници даряваха послушничките с анекдоти, свързани с митичните неуспехи на митичните ученици на магьосниците.

Стълбите водеха нагоре, извивайки се като морска змия. И бяха стръмни. Преди да достигнат дотам, закъдето бяха тръгнали, Кондвирамурс се изпоти и здравата се задъха. Но на Нимуе изобщо не й личеше да полага някакви усилия.

— Оттук, моля. — Тя отвори една дъбова врата. — Внимавай с прага.

Кондвирамурс влезе и въздъхна.

Пред нея беше галерията. Стените от пода до тавана бяха окичени с картини — големи и стари, лющещи се и напукани картини с маслени бои, миниатюри, пожълтели гравюри и ксилографии, избледнели акварели. Там висяха и пъстри модернистични картини, изпълнени с гваш и темпери; акватинти и офорти с чисти щрихи; литографии и контрастни мецотинти, привличащи погледа с изразителните си черни петна.

Нимуе се спря до висящата най-близо до вратата картина, изобразяваща група хора под гигантско дърво. Погледна към платното, а после към Кондвирамурс — изключително красноречиво.

Послушницата веднага разбра за какво става въпрос и не я накара да чака:

— Лютичето пее балади под дъба Блеобхерис.

Нимуе се усмихна, кимна. Направи още една крачка и се спря пред следващата картина. Акварел. Символизъм. Две женски фигури на хълм. Над тях кръжат чайки, под тях, по склоновете на хълма — хоровод от сенки.

— Цири и Трис Мериголд, пророческо видение в Каер Морхен.

Усмивка. Кимване, крачка, следващата картина. Ездач върху носещ се в галоп кон, наоколо — уродливи елши, протягащи към него ръце-клони. Кондвирамурс почувства как я побиват тръпки.

— Цири… Хм… Като че ли ездата й, за да се срещне с Гералт във фермата на полуръста Хофмайер.

Следваща картина, потъмнели маслени бои.

— Гералт и Кахир отбраняват моста на Яруга.

После потръгна по-бързо.

— Йенефер и Цири, първата им среща в храма на Мелителе. Лютичето и дриадата Еитне в гората Брокилон. Отрядът на Гералт в снежната виелица през прохода Малхеур…

— Браво, отлично — прекъсна я Нимуе. — Великолепно познаване на легендата. Сега вече ти е ясна втората причина, поради която тук се озова ти, а не някоя друга.

Над масичката от абаносово дърво, около която приседнаха, висеше огромно платно с батална сцена, изобразяваща като че ли битката при Брена. Ключов момент от сражението или някоя кичозно-героична смърт. Платното несъмнено беше дело на Николай Цертоса, което си личеше по експресивността, перфекционизма при изобразяването на детайлите и типичните за художника светлинни ефекти.

— Разбира се, знам легендата за вещера и вещерката — отговори Кондвирамурс. — Знам я и без колебание може да преразкажа всеки откъс от нея. Още от малка обичам тази история, четях я. И си мечтаех да бъда Йенефер. Но ако трябва да съм искрена, дори и това да беше любов от пръв поглед, при това напълно безразсъдна, тя не продължи вечно.

Нимуе повдигна вежди.

— Запознах се с историята чрез популярни изложения и съкратени версии, ad usum delphini 4 4 Ad usum delphini (лат.) — За деца. — Б.пр. — започна Кондвирамурс. — После, естествено, се захванах с така наречените сериозни и пълни версии. Крайно разтеглени. Тогава страстта отстъпи пред трезвата мисъл, а безумното увлечение — пред нещо от рода на съпружеските задължения. Ако разбираш какво имам предвид.

С едва забележимо кимване Нимуе показа, че разбира.

— Накратко казано, предпочитам легендите, които се придържат по-строго към общоприетите рамки и не смесват измислицата с реалността, не се опитват да съберат на едно място праволинейния морал на приказката и дълбоко неморалната историческа истина. Предпочитам легендите, към които енциклопедисти, археолози и историци не дописват послеслови. Предпочитам принцът да се изкачва на върха на Стъклената планина, да целува спящата принцеса, тя да се буди от целувката и след това двамата да живеят дълго и щастливо. Така, а не по друг начин, трябва да завършва една легенда. Кой е рисувал портрета на Цири? Ето този, en pied 5 5 En pied (фр.) — в цял ръст. — Б.пр. ?