Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 1)

На терасата, с която завършваха стълбите, облегната на статуята на приседнала озъбена химера, стоеше Нимуе.

Господарката на езерото.

Тя беше слаба и ниска, не по-висока от пет стъпки. Кондвирамурс беше чула, че на млади години са я наричали Лакътка, и сега виждаше, че прозвището е било подходящо. Но беше сигурна, че поне от половин век никой не се осмелява да нарича така дребната магьосница.

— Аз съм Кондвирамурс Тили — представи се послушницата с поклон, леко смутена, все още държейки обувките си в ръка. — Щастлива съм, че гостувам на острова ти, Господарке на езерото.

— Нимуе — поправи я добродушно дребната магичка. — Нимуе, нищо повече. Можеш да си спестиш титлите и епитетите, госпожице Тили.

— В такъв случай аз съм Кондвирамурс. Кондвирамурс, нищо повече.

— Заповядай, Кондвирамурс. Да поговорим, докато закусваме. Предполагам, че си гладна?

— Не отричам.

За закуска имаше извара, лук, яйца, мляко и черен хляб, поднесени от две младички, тихи и ухаещи на нишесте прислужнички. Кондвирамурс ядеше, усещайки върху себе си погледа на дребната магьосница.

— Кулата има шест етажа и единият от тях е подземен — заговори изведнъж Нимуе, наблюдавайки всяко движение на послушницата и почти всяка хапка, която тя поднасяше към устата си. — Твоята стая е разположена на втория надземен етаж, снабдена е с всички необходими удобства. Партерът, както виждаш, е домакинска част, тук са и стаите на прислужничките. На подземния, първия и третия етаж са лабораторията, библиотеката и галерията. Имаш неограничен достъп до всички споменати етажи и помещения, можеш да използваш тях и всичко, намиращо се в тях, когато поискаш и по какъвто начин пожелаеш.

— Разбрах. Благодаря.

— На най-горните два етажа са личните ми покои и личният ми кабинет. Тези помещения са само за мен. За да избегнем всякакви недоразумения, ще ти кажа, че съм невероятно чувствителна по тези въпроси.

— Ще го имам предвид.

Нимуе обърна глава към прозореца, през който се виждаше недоволният Господин Лодкар, който вече се беше справил с багажа на Кондвирамурс и в момента товареше на лодката въдици, макари, мрежи, рибарски сакове и други риболовни принадлежности.

— Аз съм малко старомодна — продължи Нимуе, — но съм свикнала да не позволявам друг освен мен да ползва някои неща. Да речем, четката ми за зъби. Личните ми покои, библиотеката, тоалетната. И Краля Рибар. Моля те, не се опитвай да ползваш Краля Рибар.

Кондвирамурс за малко не се задави с млякото. Лицето на Нимуе не трепна.

— А ако… — продължи тя, преди девойката да успее да си върне дар слово. — Ако той се опита да те ползва, откажи му.

Кондвирамурс най-накрая преглътна млякото и бързо кимна, въздържайки се от всякакви коментари, макар че й беше на върха на езика да каже, че не си пада по рибари, особено пък по грубияни. И то такива, чиято коса е бяла като извара.

— Да-а-а — провлачи Нимуе. — Май приключихме с встъплението. Време е да преминем към конкретните въпроси. Не ти ли е интересно защо сред всичките кандидатки избрах именно теб?

Ако изобщо се замисли върху въпроса, Кондвирамурс го направи само за да не се покаже като прекалено самоуверена. Но много бързо стигна до извода, че Нимуе ще усети дори и най-малката фалшива скромност.

— Аз съм най-добрата сънувачка в академията — отговори тя хладно, делово и без самохвалство. — А в трети курс бях на второ място сред ониромантките.

— Можех да взема онази, която е била на първо място. — Нимуе беше искрена до болка. — Между другото, настойчиво ми предлагаха точно нея — била дъщеря на някаква важна клечка. А що се отнася до сънуването и онироскопията, то ти много добре знаеш, скъпа Кондвирамурс, че това е доста капризна дарба. Дори и най-добрата сънувачка може да се провали.

Кондвирамурс с усилие се сдържа да не отбележи, че провалите й се броят на пръстите на едната ръка. В края на краищата разговаряше с магистърка. „Имай чувство за мярка, госпожице“ — както обичаше да казва един от професорите в академията, ерудит.

Нимуе одобри мълчанието й с леко кимване.

— Поразпитах в академията — каза тя след кратка пауза. — Знам, че при теб сънуването няма нужда да се подпомага с упойващи средства. Това ме радва, защото не одобрявам наркотиците.

— Сънувам без никакъв прашец — потвърди с лека гордост Кондвирамурс. — За онироскопията ще ми е достатъчно „закачване“.

— Закачване?

— Да, да се „закача“ за нещо — изкашля се послушницата. — Предмет, свързан по някакъв начин с онова, което трябва да изясня. Някаква вещ или картина…