Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Простете, ваше величество. По някакъв очевиден начин Върховните домове на Колодата са свързани с определени лабиринти и с това представляват нещо като прозорец към тези селения — съответно, разбира се, определени неща на свой ред могат да надничат от другата страна, което всъщност прави гледането толкова… рисковано. Колодата е безразлична към прегради — в подходящи ръце тя може да разкрие шаблони и отношения, скрити за смъртни очи.

— Дори това, което описвате, трудно обяснява случилото се на онова четене, Висш маг — каза Брис.

— Така е, Преда. Което ни връща на въпроса за раната, която представлява този град. Някой е извадил нож и е врязал нова шарка тук. Нова и същевременно — невероятно древна. Имаше опит за съживяване, но съживеното бе прекършено.

— А знаете ли кой би могъл да е този „някой“? — попита крал Техол.

— Икариум Крадеца на живот, ваше величество. Поборник, който трябваше да кръстоса оръжие с император Рулад Сенгар.

Техол се отпусна назад и рече:

— Цеда, имате ли нещо да добавите в този момент?

Бъг се сепна и се намръщи.

— Познанията на Висшия маг са много впечатляващи, ваше величество. Необикновено.

— Може ли тази рана да се изцери, Цеда? — попита кралица Джанат. — Ако не, каква е заплахата за Ледерас в случай, че продължи да… кърви?

Старецът се намръщи.

— Ледерас сега е като локва с разбъркана тиня. Заслепени сме, бъркаме напосоки и никой от нас не може да извлече повече от една плитка шепа магия. Ефектът е вълнообразен и скоро ще обезсили маговете из цялото кралство.

— Висш маг — продължи Джанат, — преди малко казахте, че ефектът е временен. Предполага ли това, че изцеряването предстои?

— Повечето рани зарастват сами с времето, ваше величество. Очаквам това да започне… веднага щом ние, малазанците, се разкараме на Гуглата си оттук. Четенето удари силно по тая рана. Швирна кръв, а в този случай кръвта е сила .

— Виж ти — отрони кралят замислено. — Колко очарователно, колко омайващо, колко обезпокоително. Смятам, че ще е най-добре да се заемем спешно с въпроса със запълването на кралската хазна. Адюнкта Тавори, вие желаете снабдителен обоз, достатъчен, за да ви осигури до и, предполагаме, през Пустинните земи. Ние сме щастливи да осигурим това, на гратисна, намалена тарифа — в израз на нашата благодарност за изключителните ви усилия в премахването на едурската тирания. Прочие, моят канцлер вече е започнал да урежда нещата от наша страна и ме уведомява, че дори според грубата му оценка количеството, което ще е нужно, за да удовлетвори нуждите ви, е значително. Ще ни отнеме приблизително четири седмици, за да съберем такъв обоз и, надяваме се, едва няколко мига, за да ни платите вие за него. Разбира се, Брис ще осигури продоволствието на своя ескорт, тъй че не е нужно да се безпокоите за това.

И млъкна, забелязал неволното издалото се стъписване на адюнктата.

— А, за ескорта ви. Да, моят брат настоява да ви придружи през съседните кралства. Защото виждате ли, изобщо не може да се разчита нито на Сафинанд, нито на Болкандо, че няма да нарушат съглашенията и да ви затрудняват при всеки удобен случай. Отчайващи съседи, макар че и ние бяхме такива за тях до неотдавна. Замислям обявяването на Кралски проект за строителството на най-високия плет на света, който да отдели завинаги съответните ни територии, с малко градинарска декорация за смекчаване на ефекта. Да, да, мила съпруго, знам, че се разбъбрих, и, да, смешно е!

— Ваше величество — заяви Тавори, — благодаря за предложението ви за ескорт, но ви уверявам, че не е необходим. Кралствата, през които възнамеряваме да минем, може да са коварни, но се съмнявам, че ще успеят да ни изненадат. — Тонът й беше твърд и макар да не можеше да я види, Лостара бе убедена, че погледът й е още по-твърд.

— Те са крадци — каза Брис Бедикт. — Обозът ви, адюнкта, ще е огромен — земите, към които тръгвате, са опустошени — вероятно дори самата Коланси няма да може да ви приеме.

— Извинете — каза Тавори. — Не помня да съм заявявала крайната цел на похода ни.

— Там няма почти нищо друго. — Брис сви рамене.

Адюнктата не отвърна нищо и атмосферата в залата отново стана напрегната.

— Преда Брис — наруши мълчанието кралят — ще ви съдейства в охраната на обоза, докато преминавате през две държави на джебчии.

Тавори все пак се поколеба.

— Ваше величество, нямаме намерение да въвличаме кралството ви във война в случай, че Сафинанд и Болкандо се опитат да нарушат съглашенията за преминаване.