Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Нищо не последва. Общо взето, ти просто припадна. Все едно, някакъв Фенн вече се беше намесил. Удари с юмрук един бог в слепоочието.

— Добре.

— Какво? Само това ли ще кажеш?

— Ами, както казва еднооката вещица, на света има всякакви култове, Бадан.

— Не раз… — Но погледът, който му хвърли, стри на прах думите в устата му. Той потръпна и извърна очи. — Онова, дето го каза за ума, Синтър, и то ли беше шега?

Синтър въздъхна и затвори очи.

— Не, Бадан. Не. Ще ме събудиш, като се върне Рим, нали?

С Лостара Юил, Кенеб, Блистиг и Бързия Бен по петите, адюнкта Тавори закрачи през тронната зала и спря на десет крачки от двата трона.

— Добре дошли на всички ви — заговори крал Техол. — Адюнкта, моят канцлер ме уведомява, че имате списък с искания, повечето от които несъмнено допринасят за процъфтяването на кралската съкровищница. Прочие, ако бях користолюбив, щях да настоя да се заемем направо с това. Но не съм от този тип и затова бих искал да обсъдим най-напред съвършено друг проблем, от изключителна важност.

— Разбира се, ваше величество — отвърна Тавори. — На ваше разположение сме и ще ви съдействаме по всякакъв възможен начин.

Лицето на краля засия.

Въздишката на кралицата учуди Лостара Юил, но не задълго.

— Чудесно! Е, веднага щом си спомня специфичните детайли на това, което исках да попитам, ами, ще го направя. Междувременно моят Цеда ми съобщава, че сте разбунили магическо гнездо на пакости. Канцлерът ми обаче ме уверява, че смущението е преувеличено — на кого от двамата трябва да вярвам? Моля ви, ако можете, предложете ми изход от тази задънена улица.

Тавори се обърна към хората си и каза:

— Висш маг, можете ли да вземете отношение към проблема?

Бързия Бен пристъпи напред и застана до адюнктата.

— Ваше величество, както вашият канцлер, така и вашият Цеда са прави по същество.

Лостара забеляза усмивката на Бъг, който стоеше вдясно от краля, а след това го видя как се намръщи.

— Колко очарователно — измърмори кралят, наведе се напред и подпря брадичка на ръката си. — Бихте ли могли да разясните, Висш маг?

— Вероятно не, но ще се опитам. Положението, колкото и ужасно да е, вероятно е временно. Гледането на Драконовата колода, на което присъства Брис Бедикт, изглежда, е осветило структурен недостатък в… хм… тъканта на реалността, рана, един вид. Изглежда, ваше величество, че някой — някой много могъщ — се е опитал да наложи нова структура върху вече съществуващите лабиринти на магия.

Брис Бедикт — стоеше вляво от кралицата — попита:

— Висш маг, бихте ли могли да обясните тези „лабиринти“, които, изглежда, са централни във вашите представи за магията?

— За разлика от магията, която преобладаваше на този континент доскоро, Преда, магията навсякъде другаде съществува в по-формализирано състояние. Силата, която е толкова сурова тук, другаде е пречистена, разделена на отделни аспекти, организирана е в нещо като теми и тези теми са това, което наричаме „лабиринти“. Много от тях са достъпни както за богове, така и за смъртни. Други са… — той погледна към Бъг — Древни. Някои на практика са изчезнали или са недостъпни поради невежество или изрични ритуали на запечатване. Някои освен това са завзети и се владеят от елементи, които или са родни за тези лабиринти, или са толкова дълбоко свързани с тях, че разликата е несъществена.

Крал Техол вдигна пръст.

— Момент да мигна, че нещо ми влезе в окото… Сега да поумуваме малко над казаното дотук — много съм добър в умуването, между другото. Ако ви разбирам правилно, Висш маг, селението на Тайст Едур, наречено Куралд Емурлан, представлява един от тези лабиринти, нали?

— Да, ваше величество. Лабиринтите Тайст — а има три такива, доколкото знаем — са Древни. Два от тях, между другото, вече не се владеят от тайстите. Един е на практика запечатан. Другият е узурпиран.

— А как се отнасят тези лабиринти към вашата Драконова колода?

Висшият маг трепна.

— Не моята Колода, ваше величество, уверявам ви. Няма прост отговор на този ваш въпрос…

— Крайно време! Започвах вече да се чувствам много глупаво. Моля да ме разберете, нямам никакъв проблем с това да съм глупав. Да се чувстваш глупав е съвсем друга работа.

— А, да, ваше величество. Ами, Драконовата колода вероятно е възникнала като средство за гадаене — не толкова грубо като плочки, изгорели кости, фигури по тинята, ашици, вътрешности, фекалии…

— Разбрано! Моля, тук присъстват дами, уважаеми!