Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Беше от дракона, дето се появи — каза Детсмел.

— Муниции бяха — възрази Иброн.

— Нито едното, нито другото. Беше Икариум, Крадеца на живот. Той беше тук и чакаше на опашката да кръстоса мечове с императора, но така и не стигна до него заради онзи Тоблакай — който беше не друг, а старият приятел на Леоман от Вършачите в Рараку, между другото. Все едно, Икариум все пак направи нещо тук в Ледерас. — Ботъл замълча и погледна Иброн. — Какво получаваш, когато разбудиш лабиринта си?

— Бъркотия, сили, които пращят една срещу друга, нищо, което можеш да стиснеш здраво, нищо, което можеш да използваш.

— А след гадаенето стана още по-зле, нали?

— Стана — съгласи се Детсмел. — Иброн ще ти каже лудницата, която развихрихме в нощта на четенето — можех да се закълна, че Гуглата е нахлул в стаята ни. Но в интерес на истината, Жътваря изобщо го нямаше никакъв. Най-много да е изхвърлен оттатък като парцал. И сега всичко е… нестабилно, усукано. Сграбчиш и всичко трепери и ти се изплъзва.

Ботъл кимаше.

— Точно затова Фид изпитваше такава неохота. Гадаенето засмука в онова, което Икариум направи тук преди няколко месеца.

— Направи ли? — попита Иброн намръщено. — Какво е направил?

— Не съм сигурен…

— Лъжец.

— Не, Иброн. Наистина не съм сигурен… но имам идея. Искаш ли да чуеш, или не?

— Давай. Трябва да си довърша списъка с причини да се самоубия.

Сервитьорът дойде — мъж, по-стар и от чорапи на джагът, и следващите няколко минути минаха в крещене на глухия чешит — безполезно, — докато Иброн не го осени гениалната идея да посочи блюдото и чашата на Детсмел и да му покаже два пръста.

Щом мъжът се изниза, муден като охлюв, Ботъл каза:

— Може би не е чак толкова лошо, Иброн. Смятам, че това, с което си имаме работа тук, е налагането на нов шаблон върху стария, познатия.

— Шаблон ли? Какъв шаблон?

— Лабиринтите. Този шаблон.

Детсмел пусна последния шиш — напълно остърган — върху блюдото си и се наведе над масата.

— Искаш да кажеш, че Икариум е взел, че е направил нова мрежа от лабиринти?

— Преглътни каквото си лапнал, преди да зяпаш, моля те. Да, това е идеята ми. Казвам ви, играта на Фидлър беше безумие. Почти толкова лошо, колкото някой да се опитва да чете, седнал в скута на К’рул. Е, не съвсем, тъй като новият шаблон е млад, кръвта все още е прясна…

— Кръв ли? — учуди се Иброн. — Каква кръв?

— На Икариум — отвърна Ботъл.

— Той мъртъв ли е?

— Мъртъв ли? Откъде да знам? К’рул мъртъв ли е?

— Разбира се, че не — отвърна Детсмел. — Ако беше, лабиринтите щяха да умрат — стига теориите ти за К’рул изобщо да са верни…

— Верни са. Това е кръвна магия. Така са направили нещата Древните богове — когато прилагаме магия, ние се храним с кръвта на К’рул.

Дълго време никой не проговори. Сервитьорът се появи с тежък поднос. Все едно да гледаш как идва приливът.

— Е — осмели се най-после Иброн, след като подносът изтрака и една трепереща ръка наслага безразборно чинии и чаши по масата, — мислиш ли, че нещата ще улегнат, Ботъл?

— Не знам — призна той и си наля, щом сервитьорът пак изпълзя настрани. — Може би ще трябва да проучим.

— Какво?

— Новите лабиринти, естествено.

— Как може да са различни? — попита Иброн. — Точно това, че са същите, обърква работите, така трябва да е. Ако бяха напълно различни, нямаше да я има тая неприятност.

— Прав си. Е, явно трябва да видим дали можем да понаместим нещата, докато си напаснат точно.

— Ботъл, ние сме отдельонни магове, Гуглата да те вземе — изсумтя Детсмел. — Ние сме като мухи, хранещи се от стадо бедерини — а ти предлагаш да се опитаме да подкараме стадото. Няма да стане. Нямаме силата — дори да се захванем заедно.

— Точно затова си мисля, че трябва да включим Бързия Бен, може би и Синн…

— Не си и помисляй за това — прекъсна го Иброн. — Не ти трябва тя да припарва наблизо, Ботъл. Още не мога да повярвам, че адюнктата я направи Висш маг…

— Е — намеси се Детсмел, — но пък след като е няма, поне ще е единственият Висш маг в историята, който изобщо не се оплаква.

— Само Бързия Бен тогава.

— Той ще се оплаква и за двамата — съгласи се Детсмел.

— Колко точно е гаден той? — обърна се Иброн към Ботъл.

— Бързака ли? Ами, накървави носа на дракон.

— Истински дракон или соултейкън?

— Няма никаква разлика, Иброн — изобщо не можеш да ги различиш на вид. Соултейкън ще го познаеш само като се превъплъти. Все едно, не забравяй, че засрами едурските магове, когато напуснахме Седемте града.