Стивън Ериксън - Прах от мечти

Хул беше мечтателят, а мечтите му бяха такива, че се хранеха от собствената му съвест. „И виждаш ли как го заслепи това? Виждаш ли как го унищожи това?“

Техол обуздаваше всяка мечта, която таеше. Помагаше това, че имаше Древен бог на своя страна и жена, която може би не отстъпваше на гения на Техол. „Помага и това, че е малко луд.“

А самият Брис тогава? Най-малкият от тримата братя? Взел меч и превърнал го в мярка, в икона на правосъдието. Един майстор на оръжието стои между два свята: сложният в обхвата на острието и опростеният извън него. „Аз съм противоположността на Хул, във всичко.“

„Защо тогава копнея да тръгна по неговите стъпки?“

Беше затворен в камък върху неосветеното дъно на океан. Душата му беше нишка, заплетена в кълбо от непознати и изоставени богове. Как можеше това да не го е променило? Може би новата му жажда беше тяхната жажда. Може би тя нямаше нищо общо с Хул Бедикт.

Може би всъщност беше тласкането на Блудния.

Въздъхна, обърна се към двукрилата врата на тронната зала, оправи оръжейния си колан и влезе.

Техол, кралят на Ледер, беше в разгара на пристъп на кашлица. Джанат стоеше до него и го тупаше по гърба. До тях Бъг държеше чаша вода.

Ублала Пунг стоеше пред трона. Обърна се рязко при влизането на Брис. На лицето му бе изписано пълно отчаяние.

— Преда! Благодаря на духовете, че дойде! Можеш да ме арестуваш и да ме екзекутираш!

— Защо да те екзекутирам, Ублала?

— Виж, аз убих краля!

Но Техол вече се съвземаше — поне дотолкова, че да вземе поднесената му от Бъг чаша. Отпи, изпъшка, смъкна се на трона и каза раздразнено:

— Няма нищо, Ублала, не си ме убил… все още. Но беше на косъм.

Тартеналът изхленчи и Брис разбра, че огромният мъж е готов всеки момент да побегне.

— Кралят преувеличава — каза Джанат. — Успокой се, Ублала Пунг. Добре дошъл, Брис. Чудех се къде се дяна, след като можех да се закълна, че беше по петите ми само допреди няколко мига.

— Какво съм пропуснал?

— Ублала Пунг тъкмо ни информираше, наред с други неща, за нещо, което беше забравил — поясни Бъг. — Въпрос, хм, крайно необичаен. Свързан с воина Тоблакай, Карса Орлонг.

— Убиецът на Рулад Сенгар се е върнал?

— Не, за щастие това ни е спестено, Брис. — Бъг се поколеба.

— Оказва се — заобяснява Джанат, докато Техол бързо изгълта още няколко глътки вода, — че Карса Орлонг е възложил на Ублала Пунг задача, за която той до днес напълно бил забравил, както беше разсеян напоследък с издевателствата, наложени му от неговите колеги в гвардията.

— Извинявам се… какви издевателства?

Техол най-сетне проговори:

— Можем да се върнем на това по-късно. Проблемът все едно може да се окаже несъществен, след като, както изглежда, Ублала се налага да ни напусне скоро.

Брис примижа към окаяния тартенал.

— Къде отиваш?

— До островите, Преда.

— Островите ли?

Ублала кимна тежко.

— Трябва да събера всички тартенали и да направя армия. А след това трябва да идем да намерим Карса Орлонг.

— Армия ли? За какво му е на Карса Орлонг армия от тартенали?

— За да унищожи света!

— Според последното ми преброяване в момента има хиляда четиристотин петдесет и един тартенали, уседнали на островите — намеси се Бъг. — Половината от тях все още са малолетни според тартеналските сметки — под седемдесет години. Потенциалната „армия“ на Ублала ще наброява около петстотин пълнолетни на прилична възраст и със съмнителни бойни умения.

— Да унищожи света! — ревна отново Ублала. — Трябва ми кораб! Голям!

— Главозамайващо звучи — каза Брис. — Което значи, че трябва да се обсъди по-подробно. Но в момента — прощавай, Ублала — ни предстои да се срещнем с висшето командване на малазанците. Не е ли време да започнем обсъждането на тази предстояща среща?

— Какво да й обсъждаме? — попита Техол и изведнъж се намръщи на чашата в ръцете си. — Богове на бездната, аз съм пил вода !? Бъг, да ме отровиш ли се опитваш? Вино, човече, вино! Уф, извинявай, Брис, колко нетактично от моя страна. Бира, човече, бира!

— Малазанците вероятно ще дойдат с молба — каза Брис. — По някаква непонятна причина възнамеряват да тръгнат на поход в Пустинните земи. Ще искат да получат разрешителни за преминаване — което ще предполага дипломатически усилия от наша страна, — както и достатъчно продоволствие за войската си. Крал Техол, признавам, че не храня голяма увереност по отношение на тези разрешителни — всички познаваме присъщото за Болкандо и сафините двуличие…