Стивън Ериксън - Прах от мечти

Кенеб се бе подпрял на лакти и стискаше главата си с ръце — позата на човек, който съжалява, че не е някъде другаде.

— Свежда се до портали — измърмори Бързия Бен. — Не знам как, нито защо, но усетът ми подсказва, че става дума за портали. Куралд Емурлан, Куралд Галайн, Старвалд Демелайн — старите — и Азатите. Никой не е проникнал в тайните на Къщите, дори Готос. Прозорци към миналото, към бъдещето, пътеки, водещи към места, които никой смъртен не е посещавал. Пропълзели са из скелета на съществуванието, гладни като костни червеи…

— Твърде много допускания — каза Тавори. — Овладейте се, Висш маг. Кажете ми, виждали ли сте лицето на нашия враг на изток?

Погледът, който й хвърли, беше мрачен, измъчен.

— Справедливостта е хубава идея. Колко лошо, че прилагането й винаги се оказва удавено в невинна кръв. Честното правосъдие е жестоко, адюнкта, ужасно жестоко. А това, което го превръща в бедствие, е начинът, по който се разпростира, поглъщайки всичко по пътя си. Позволете ми да цитирам имперския историк Дюйкър: „Целта на правосъдието е да изцеди света от цвят.“

— Някои биха го видели така…

Бързия Бен я прекъсна.

— Някои? Онези хладнокръвни съдии не могат да го видят другояче !

— Природата държи на равновесие…

— Природата е сляпа.

— Което подкрепя възгледа, че справедливостта също е сляпа.

— С наочници, но не сляпа. Цялата идея се основава на една заблуда: че истините са сводими до…

— Чакайте! — изръмжа Кенеб. — Чакайте… чакайте! Объркахте ме, и двамата! Адюнкта, да не би да казвате, че справедливостта е нашият враг? Което ни прави какво, борци за несправедливост ? Как може справедливостта да е враг — как може да очаквате да водим война срещу нея? Как може един прост войник да посече една идея? — Столът му залитна назад, щом стана рязко. — Умовете ли си загубихте? Не разбирам…

— Седнете, Юмрук!

Стъписан от заповедта, той се смъкна на стола, объркан и съкрушен.

Гуглата знаеше, Лостара Юил изпита съчувствие към него.

— Коланси — заговори Тавори. — Според ледерийските писания изолирана конфедерация от кралства. Нищо особено, нищо особено уникално, освен склонност към монотеизъм. През последното десетилетие преживява ужасна суша, достатъчна за да осакати една цивилизация. — Помълча за миг. — Висш маг?

Бързия Бен се потърка енергично по челото, после отвърна:

— Сакатия бог е паднал на късове. Всички го знаят това. Казват, че повечето от него паднало на Корел, откъдето идва другото име на континента: Юмрук. Другите късове са паднали… другаде. Въпреки щетата, нанесена на Корел, не там е паднало истинското сърце на бога. Не, то се е откъснало от останалото от него. Намерило си е свой континент.

— Коланси — каза Кенеб. — Паднало е в Коланси.

— Споменах за тази склонност към монотеизъм — продължи Тавори. — Едва ли е изненадващо, след като това трябва да е било крайно болезнено пришествие на бог — гостът така и не си е отишъл.

— Значи — заговори със стиснати зъби Кенеб — тръгваме натам, където се събират боговете. Богове, решени да оковат Сакатия бог за сетен път. Но отказваме да сме нечие оръжие. Ако е така, тогава какво в името на Гуглата ще търсим там?

— Мисля, че ще намерим отговора на това, когато стигнем — изграчи Бързия Бен.

Кенеб изпъшка и отново стисна главата си с ръце.

— Коланси е бил узурпиран — каза Тавори. — Не в името на Сакатия бог, а в името на справедливост. Справедливост от най-ужасен вид.

— Акраст Корвалайн — каза Бързия Бен.

Синн подскочи като ужилена, след което отново се сви. Кенеб отпусна ръце, по челото му бяха останали отпечатъци от пръстите му.

— Извинявай, какво?

— Древният лабиринт, Юмрук — каза Адюнктата. — На Форкрул Ассаил.

— Те подготвят портала — каза Бързия Бен. — А за това им трябва много кръв. Много.

Лостара най-сетне проговори. Не можа да се сдържи. Знаеше повече за култа на Сянката от всички тук, може би с изключение на Бързия Бен.

— Адюнкта, казвате, че не тръгваме по повелята на който и да било бог. Но все пак подозирам, че Сенкотрон ще е изключително доволен, когато тръгнем към Коланси, за да унищожим онзи нечестив портал.

— Благодаря ти — каза Тавори. — Доколкото схващам, вече разбираме тревогата на Висш маг Бързия Бен. Страха му, че по някакъв начин сме играчки в ръцете на Сенкотрон.

„Мисля, че е точно така.“

— Още докато беше император, той се научи да трепери от жилото на правосъдието — каза Кенеб.