Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Тази бригада — заговори Кътъл високо и с презрение — е загуба на място!

Замълча и огледа свирепо лицата, които започваха бавно да се изопват от обидата.

Крайно време. Тар продължи да ги наблюдава, пъхнал палци в оръжейния си колан.

— Да — продължи Кътъл, — слушал съм пиянските ви приказки… — Тонът му ги подканяше сякаш да седнат на масата му: вещ, разумен и едва ли не скапано… съчувствен. — И да, виждал съм лично оная груба, гадна свинщина, която тук наричате „магия“. Недисциплинирана — без ей тоничко финес — брутална сила, но нищо умно в нея. Тъй че за вас, нещастници, боят означава да ядете пръст, а бойното поле е там, където умират стотици, без никаква сериозна причина. Вашите магове са превърнали войната в една жалка, безполезна шега… — Извъртя се рязко към един войник и опря нос в неговия. — Ти! Колко пъти тази бригада е понасяла петдесет или повече процента в едно сражение?

Войникът — а Кътъл беше избрал добре — почти изръмжа в лицето му:

— Седем пъти, ебаси сержант!

— Седемдесет и пет процента загуби?

— Четири, ебаси сержант!

— Деветдесет процента загуби?

— Веднъж, ебаси сержант, но не деветдесет — сто процента, ебаси сержант.

Ченето на Кътъл увисна.

— Сто?

— Тъй вярно, ебаси сержант!

— Ометени до последния войник?

— Тъй вярно, ебаси сержант!

Кътъл — лицето му беше станало мораво — изрева:

— И нито веднъж ли не ви хрумна — на който и да е от вас, — че може да се оправите по-добре, ако избиете всичките си магове в самото начало на битката?

— Но тогава другата страна ще…

— Преговаряте първо с тях, разбира се — всички се разбирате да изколите кучите синове ! — Обърна се рязко и вдигна ръце. — Вие не водите войни! Вие не се биете в битки! Вие просто се строявате и правите нови гробища! — Отново се завъртя към тях. — А бе всички вие идиоти ли сте ?

Застаналият на един балкон с изглед към парадния плац Брис Бедикт потрепери. До него, застанала в сянката, кралица Джанат изсумтя, след което промълви:

— Има право, знаеш ли.

— За момента е почти без значение — отвърна Брис. — Малко сериозни магове са ни останали, а и те са се изпокрили. Изглежда, е в ход някаква тиха революция и подозирам, че щом прахта улегне, цялата дисциплина на магиката ще е преобразена. — Помълча и добави: — Във всеки случай не това ме обезпокои, докато слушах онзи войник долу. Притеснява ме идеята им да взимат нещата в собствените си ръце.

— Подкана за бунт — съгласи се Джанат. — Но човек може да го погледне и другояче. Начинът им на мислене на свой ред държи командирите им нащрек. Да изпълняваш заповеди е едно, но ако тези заповеди са самоубийствени или просто глупави…

— Мисълта, че войниците ми подлагат на съмнение всеки мой ход, едва ли вдъхва увереност. Започвам да съжалявам, че наехме тези малазанци за преустройството на ледерийската военна система. Може би начинът, по който правят нещата, върши работа за тях, но от това не следва задължително, че ще работи и за нас.

— Може би си прав, Брис. Има нещо необичайно в малазанците. Намирам ги за очарователни. Представи си, цяла цивилизация, която не търпи глупаци.

— Според това, което чух, това не ги предпазва от измяна — изтъкна Брис. — Собствената им императрица е била готова да ги пожертва до един.

— Но те не са коленичили под брадвата, нали?

— Схващам мисълта ти.

— Съществува обмен на доверие между управляващия и управлявания. Наруши ли се от която и да е посока, взаимните споразумения се анулират.

— Гражданска война.

— Освен ако онеправданата страна има избора просто да напусне. Стига да не се интересува от отплата или възмездие.

Брис се замисли за това, докато продължаваше да гледа безмилостното насилие над ледерийските му войници от страна на двамата Ловци на кости долу на двора.

— Може би все пак имат на какво да ни научат — каза накрая.

Кътъл се доближи до Тар и изсъска:

— Богове на бездната, ефрейтор, те са по-зле и от овце!

— Много са бити, това им е проблемът.

— Какво правим с тях тогава?

Тар сви рамене.

— Освен пак да ги набием, друго не се сещам.

Очичките на Кътъл се присвиха.

— Нещо не ми звучи добре.

Тар се намръщи.

— Знам. Но друго не ми хрумва. Ако имаш друга идея, давай, сапьор.

— Ще ги накарам да помаршируват — това ще ми даде време да помисля.

— Там долу трябва да има някаква хитра стратегия — заключи след малко Брис и се обърна към кралицата. — Май трябва да се явим при Техол — той спомена нещо за среща преди срещата с адюнктата.