Стивън Ериксън - Прах от мечти

Баргастите бяха дошли да намерят Сивите мечове, да се бият на тяхна страна — с вярата, че Ток Анастер и армията му познават чакащия ги враг. Баргастките богове бяха жадни да служат на Тогг и Фандърей, да тичат с дръзката глутница в търсене на кръв и слава. Бяха, както Кафал вече разбираше, по-лоши от деца.

От Сивите мечове не бе останало нищо повече от гниеща плът, когато първите съгледвачи ги намериха.

Толкова със славата.

Дали Сеток бе наследила благословията, дадена някога на Сивите мечове? Дали беше сега детето на Тогг и Фандърей?

Дори Таламандас не знаеше.

— Не нея! — изръмжа стиската клечки зад него. — Прогони я, Кафал! Изхвърли я в пустините, където й е мястото!

Но той продължи. Когато стигна на десетина крачки от нея, тя за миг се обърна към него, но после отново се загледа към пустите земи на север. Той спря до нея.

— Те ще умрат — промълви тя.

— Какво? Кои?

— Воините, които тръгнаха току-що. Ще умрат като отряда съгледвачи. Намерихте врага, Велики магьоснико… но е погрешният враг. Отново.

Кафал рязко се обърна. Видя Таламандас клекнал в тревата на пет крачки зад тях.

— Догони ги — рече той на куклата от клечки. — Догони ги и ги върни.

— Не вярвай на приказките й!

— Това не е молба, Таламандас.

Куклата се изкикоти присмехулно, врътна се и драсна като ужилен от пчела заек по дирята на бойната група.

— Няма полза — каза Сеток. — Целият клан е обречен.

— Такива изявления ме уморяват — отвърна Кафал. — Ти си като отровен трън в сърцето на този клан. Отнемаш силата и гордостта му.

— За това ли си дошъл? — попита тя. — Да… извадиш този трън ли?

— Ако трябва.

— Тогава какво чакаш?

— Искам да знам източника на изявленията ти, Сеток. Видения ли те обсебват? Духове ли навестяват сънищата ти? Какво си видяла? Какво знаеш?

— Риназаните шепнат в ухото ми — отвърна тя.

Дразнеше ли го?

— Крилатите гущери не шепнат нищо, Сеток.

— Нима?

— Да. Само безсмислици ли имаш да ми кажеш? Нищо ли друго не съм освен обект на презрението ти?

— Воинът Оул, онзи, когото наричат Торент, е намерил бойната група. И той се опитва да ги убеди като куклата ти. Но… бойният водач е млад. Безстрашен. Защо глупците избират хора като него?

— Когато по-стари воини видят глутница бойни псета да се довлече в лагера сама, се събират да обсъдят въпроса — каза Кафал. — Младите грабват оръжията и очите им блясват.

— Чудно е, че някои воини изобщо успяват да остареят.

„Да. Чудно е.“

— Оулът ги убеди.

— Не Таламандас?

— Не. Казват, че мъртвите магьосници никога нямат нещо добро за казване. Казват, че твоята стиска клечки коленичи в нозете на Жътваря на смърт. Наричат го малазанска кукла.

„В името на всички духове, не мога да възразя на нищо от това!“

— Ти усещаш всичко, което става в тези равнини, Сеток. Какво знаеш за врага, който е убил съгледвачите?

— Само това, което шепнат риназаните, магьоснико.

„Отново крилатите гущери… духове на бездната!“

— В нашето отечество, по високите пустинни плата, има по-малка разновидност, наричахме ги ризани.

— По-малка, да.

Той се намръщи.

— В смисъл?

Тя сви рамене.

— Просто това. По-малка.

Искаше му се да я разтърси за раменете, да изтръгне тайните й.

— Кой уби съгледвачите?

Сеток оголи зъби, но не се обърна към него.

— Вече ти казах, Велики магьоснико. Кажи ми, виждал ли си зелените копия в небето нощем?

— Разбира се.

— Какво са те?

— Не знам. Знае се, че е имало неща, падали от небето, докато други просто преминават като пламнали фургони, прекосяват небесната твърд нощ след нощ, седмици или месеци… а след това изчезват също тъй загадъчно, както са се появили.

— Безразлични към света долу.

— Да. Твърдта е осеяна с безброй светове, не по-различни от нашия. За звездите и за огромните горящи фургони ние сме като прашинки.

Тя се обърна и го изгледа.

— Това е… интересно. В това ли вярват баргастите?

— В какво вярват вълците, Сеток?

— Кажи ми, когато ловец хвърли копие по бягаща антилопа, ловецът цели ли се в нея?

— И да, и не. За да удари точно, ловецът трябва да хвърли пред антилопата — на пътя, по който тя ще мине. — Погледна я замислено. — Да не би да ми казваш, че тези копия от зелен пламък са копията на ловец и че ние сме антилопата?

— А ако антилопата кривне?

— Един добър ловец няма да сгреши.

Бойната група се бе появила на височината, придружена от воина Оул на коня му и още две кучета.