Стивън Ериксън - Прах от мечти

— Кой го прави това?

— Не е зло… просто огромно. В името на Бездната, това не е обикновен гадател на Плочите!

Тя седна, вече обзета от ужас, с нажежения до бяло страх за неродения й син в душата, и зяпна Пиносел и Урсто Хубът… които горяха и горяха, а под пламъците се топяха като восък .

В една претъпкана стая на горния етаж на един хан рой мъртви доскоро твари се размърдаха, заръмжаха и защракаха челюсти. Косматият черен плъх с провиснали черва изведнъж падна нагоре и тупна на тавана, заби нокти в гипса и вътрешностите му провиснаха като наденички в пушилня. Синият прилеп-костенурка отхапа опашката на игуаната и тя скочи и се заблъска в капаците на прозореца в отчаяно усилие да се измъкне навън. Кълвачът ръсеше мазни пера и плющеше на бесни кръгове над главите им… само че никой нямаше време да го забележи, защото се трошаха бутилки и се лееше вино като разредена кръв, и едва започнатата резба на ездачи на препускащи коне се загърчи и се надигна в скута на Кръмп, докато той гледаше опулил очи и със зяпнала уста… и след няколко мига първият мъничък кон се изтръгна от дървото, копитцата му затропаха по пода, а безформената бучка на ездача размахваше остра треска.

Ревове, викове, врясъци… Иброн повърна, а Лимп отскочи настрани, за да не го оцапа, подхлъзна се в локва вино и си удари лошо коляното. Изрева от болка.

Детсмел запълзя към ъгъла. Видя как Мейсан Джилани се претърколи под леглото и как в същия миг кълвачът се заби с главата напред в пилона на леглото и изригна сред облак мръсни пера.

„Хитра жена. Ех, да имаше малко място и за мен там.“

В друг участък на града свидетели щяха да се кълнат в името на Блудния, да се кълнат всъщност в Празния трон и над гробовете на най-любимите си, че два дракона излетели от недрата на един хан и пръснали убийствен дъжд от тухли, трески, прах и парчета разкъсани тела по улиците на петдесет крачки оттам… а дори на следващата сутрин никакво друго възможно обяснение не можеше да оправдае разнебитените руини на цяла сграда, от която не извлякоха никакви оцелели.

Цялата стая потрепери и докато Хелиан забиваше лакътя си в някакво брадато лице и чу задоволителен пукот, стената срещу нея се пропука като тънко стъкло и след това рухна в стаята и погреба под себе си мятащите се, вкопчени в безсмислена схватка тела. Пищяха жени… е, дебелата пищеше поне, обаче тя беше достатъчно гръмка и настойчива, за да замести всички останали — които бяха твърде заети да се измъкват изпод отломките.

Хелиан залитна стъпка назад, а след това, когато подът изведнъж се надигна, се усети, че бяга, макар да не беше съвсем наясно с точната посока, но й се стори благоразумно да се опита да намери проклетата врата.

Щом я намери, се намръщи, защото тя лежеше на пода, така че спря и се вторачи в нея.

Докато Ърб не се блъсна в гърба й.

— Нещо току-що мина горе по улицата! — изпъшка той и изплю кръв. — Трябва да се махаме оттук…

— Къде ми е ефрейторът?

— Вече е на стълбите… хайде!

— Но… Не, време е за пиене…

— Хелиан! Не сега!

— Я се разкарай! Ако не сега, кога?

— Предач на Смърт, Рицар на Сянка, Господар на Колодата. — Гласът на Фидлър беше студено, почти нечовешко ръмжене. — Масата ги побира, но не и другите. — И започна да хвърля карти, и всяка, която хвърлеше, се изстрелваше като желязна плоча към магнит и ги удряше един след друг силно в гърдите, а те залитаха стъпка назад и с всеки удар — пред ужасения поглед на Брис — жертвата се надигаше от пода, столът изхвърчаше назад и се блъскаше в стената, колкото и далече да беше.

Ударите трошаха кости. Глави изпращяваха и пръскаха кръв по стените.

Всичко това ставаше много бързо, а Фидлър стоеше като в центъра на въртоп, непоклатим като дълбоко вкоренено дърво.

Първата поразена беше момичето, Синн.

— Дева на Смърт.

Картата я порази в гърдите, надигна я и я запрати към тавана. Звукът, който издаде, когато се удари, беше ужасен. Тя се отпусна, увиснала като парцалена кукла на конци.

— Скиптър.

Гръб изврещя, опита се да се хвърли на пода, но картата ловко се плъзна под него, прикова го в гърдите и го тласна към стената вляво от вратата.

Бързия Бен зяпна невярващо, когато поредната карта го шибна в гръдната кост.

— Маг на Смърт.

Той отлетя към стената зад него с такава сила, че замазката се напука; увисна там неподвижен като труп, набучен на кол.

— Зидар на Смърт.

Хедж изрева и направи грешката да се обърне. Картата го удари в гърба и го наби с лицето напред в стената, после започна да го повдига нагоре. Под изпадналия в несвяст мъж оставаше червена ивица.