Стивън Ериксън - Прах от мечти

Макар и да стоеше спокойно, любопитен и леко напрегнат, и да отпиваше от ейла си, той добре усещаше нарастващото напрежение в стаята. Никой не беше радостен, най-малко от всички сержантът, който щеше да съживи картите — горкият човек изглеждаше скапан като куче, току-що преплувало река Ледер, със зачервени помръкнали очи и унило лице.

Младият войник, Ботъл, се суетеше около Фидлър и — може би заради Брис — заговори тихо на сержанта на търговската реч.

— Време е за малко ръждива ръкавица, а?

— Какво? За какво?

— Онова пиене, дето го измисли на последното гледане…

— Не, никакъв алкохол. Не и този път. Остави ме на мира. Докато се подготвя.

— Как ще разберем кога си готов? — попита Лостара Юил.

— Просто насядайте, в какъвто и да е ред, капитане. Ще разберете. — Хвърли умолителен поглед към адюнктата. — Твърде много сила има тук. Твърде много. Представа нямам какво ще извадя. Това е грешка.

Стегнатото лице на Тавори успя някак да се стегне още повече.

— Понякога грешките са необходими, сержант.

Хедж се покашля грубо, след което махна с ръка.

— Съжалявам, адюнкта, но тука говорите на сапьор. Грешките означават, че ставаме на червена мъгла. Предполагам, че имате предвид други видове, може би? Надявам се.

Адюнктата се извърна рязко към огромния приятел на Геслер.

— Адютант Сторми, как се задейства засада?

— Не съм адютант повече — изръмжа брадатият мъж.

— Отговорете на въпроса ми.

Грамадният мъж я погледна ядосано, но като видя, че това не предизвиква никаква реакция у адюнктата, изпъшка и отвърна:

— Задействаш я и ги нападаш здраво и бързо. Скачаш им на гърлата на копелетата.

— Но първо засадата трябва да се задейства.

— Освен ако не можеш да ги надушиш предварително, да. — Малките му очи се приковаха в нея. — Тая нощ ще душим ли, или ще нападаме, адюнкта?

Тавори не отговори, а вместо това се обърна към жената Тайст Андий.

— Сандалат Друкорлат, моля, седнете. Разбирам неохотата ви…

— Не знам защо съм тук — сопна се Сандалат.

— История — промърмори бившият жрец.

Последва дълго мълчание, а след това момичето, Синн, се изкикоти и всички подскочиха. Като видя това, Брис се намръщи.

— Извинете, че се намесвам, но това място дали е за деца?

— Момичето е Висш маг, Брис — каза Бързия Бен. — А момчето е… хм, той е различен.

— Различен ли?

— Докоснат — каза Банашар. — И не по добрия начин при това. Моля ви, адюнкта, отменете го. Върнете Фидлър в казармата. Твърде много хора има тук… най-безопасното четене включва малко хора, не тълпа като тази. Горкият ви четец ще почне да кърви от ушите още на средата.

— Прав е — каза Бързия Бен и се размърда неспокойно в стола си. — Фидлър е достатъчно гаден и без обеци от кръв и така нататък.

Адюнктата се обърна към Фидлър.

— Сержант, знаете желанието ми. Повече от всеки друг, вие също така знаете и основанията ми. Хайде кажете, искрено, способен ли сте на това?

Всички очи се приковаха в сапьора и Брис усети как всеки от тях — с изключение на Синн може би — мълчаливо умолява Фидлър да затръшне капака на ужасната кутия. Вместо това той направи гримаса, втренчи се в пода и отвърна:

— Мога го, адюнкта. Не е това проблемът. Проблемът е в… неочакваните гости.

Брис видя как при тези думи бившият жрец потръпна и го заля внезапна гореща вълна. Той пристъпи напред…

Но Колодата беше в ръцете на Фидлър и той стоеше в единия край на масата — въпреки че не всички още бяха заели местата си, — и три карти изтропаха и се плъзнаха по гладката повърхност.

Четенето беше започнало.

Застанал в сумрака извън сградата, Блудния залитна назад, ударен сякаш от невидими юмруци. Вкуси кръв в устата си и изсъска от гняв.

Пиносел и Урсто Хубът лумнаха в пламъци и Серен Педак извика и понечи да скочи към тях, но ръката на Бъг я спря. Ръка, плувнала в пот.

— Не мърдай — изпъшка старецът. — Тези пламъци не изгарят нищо освен тях…

— Нищо освен тях ? Какво означава това?

Беше ясно, че двамата богове са престанали да усещат заобикалящото ги — виждаше как очите им са се вторачили през сините пламъци, приковани в нищото.

— Естеството им — прошепна Бъг. — Поглъща ги… силата — съживената сила. — Трепереше целият и по лицето му се лееше пот като масло.

Серен Педак отстъпи назад и сложи ръце на издутия си корем. Устата й беше пресъхнала, сърцето й биеше като лудо.

— Кой ги напада?

— Стоят между твоето дете и онази сила — както и аз, Аквитор. Ние… можем да удържим. Трябва да…